— За какво е всичко това, по дяволите? — попита Алекс.
Бен не му обърна внимание.
— Но ти си се измъкнал. Те са те следили и изведнъж теб те няма нито у дома, нито на работа. Какво заключение си вадят от това? Че се спотайваш. Щом са го разбрали, са сменили приоритетите си. Какво щеше да направиш ти на тяхно място?
— Не знам… документите, предполагам. Цялата документация.
— Ето, готово.
— Но какво ще постигнат с това? Молбите за патент вече се подават по електронен път, всичко е в ИСПП, Информационната система за подаване на патенти. За достъп до нея имаш нужда от цифров сертификат и парола. Искам да кажа…
— Провери.
Алекс отиде на страницата на ИСПП, влезе с името и паролата си и вкара номера на молбата на патента. Нямаше нищо под този номер.
— По дяволите! — извика той.
— Няма ли го?
Алекс опита отново, този път по номера на вписването и после по клиентския номер. Нищо. Погледна към Бен и мълчаливо поклати глава.
— Видя ли? — попита Бен. — Първо са искали да премахнат хората, после документацията. Нарушил си последователността на операцията им, затова са сменили приоритетите. И фактът, че са могли толкова бързо да заличат документацията, означава, че са били готови да го сторят — но просто са искали първо да премахнат теб, ако може. Разбираш ли ме? Все едно се опитваш да почистиш. Ако не можеш да стигнеш до някой ъгъл, първо се насочваш към нещо друго и по-късно се връщаш към това, което не си могъл да оправиш.
Замълча, после рече:
— Това момиче, Сара. Каза, че ти е помагала за патента?
— Мамка му, да! Не мислиш, че…
— Споменава ли се името ѝ някъде в документите? Има ли други хора, които да знаят, че е взела участие?
— Да, и на двата въпроса.
— В молбата за патента има ли адвокат за връзка или нещо от сорта?
— Да, това съм аз.
— Значи, щом знаят, че е младши адвокат, означава, че е от третостепенно значение.
— Искаш да кажеш…
— Всеки елемент от операцията предизвиква определена реакция, неща, които могат да я объркат и да я провалят. Така че се започва с най-важните цели. Както ти каза, това означава изобретателя, после е специалистът по патенти, след това си ти. Чак след като премахнеш основните цели, рискуваш да предизвикаш усложнения с премахването на младши адвокат, който е помагал при подаването на патента. Разбираш ли?
— Да. Мислиш ли, че я грози опасност?
— Щеше да я грози, ако аз ръководех операцията.
— Тогава трябва да я предупредим.
— Кои сме «ние», бели човече?
— Не ги разбирам тези работи. Ще прозвучи така, сякаш съм се побъркал. Няма да иска да ме чуе. Тя е… инат.
— Това си е нейна работа.
— По дяволите, поне ми помогни да говоря с нея. Как ще се почувстваш, ако нещо ѝ се случи?
— Никак няма да се чувствам. Това не е мой проблем.
Алекс не вярваше на ушите си.
— Как стана толкова коравосърдечен?
— Скоро да си давал пари за благотворителност, шефе?
— Какво общо има…
— За Влака на усмивките, за децата със заешка устна? Край на маларията? За гладуващите деца? Ами за спасяването на Дарфур? Само по няколко долара на ден, Алекс, не повече от цената на латето, което пиеш всяка сутрин, а можеш да спасиш живота на стотици хора.
— Не е същото.
— Прав си. Защото това, което ме караш да направя, е свързано с потенциална опасност за мен самия. Това, което ти отказваш да направиш, по никакъв начин не би те затруднило.
— Откъде знаеш толкова много за тези благотворителни организации?
— Проучвам ги, за да мога да изтъквам лицемерието на хора като теб.
Алекс усети, че е напипал нещо, и нямаше да се откаже толкова лесно.
— Даряваш им пари, нали?
— И какво от това?
— Защо? За да изкупиш другото, което вършиш? Опитваш се да си уредиш сметките в тефтера на Този отгоре?
Бен се разсмя.
— Ти си като дете, което се опитва да разбере живота на големите. Хвани си пак моливчето и остави товара на истинския свят на възрастните.
— Да, наистина ми се иска да го направя, Бен, само дето един от големите явно си е набелязал да ме убие. Но прав си, това не е твой проблем. Извинявай, че те обезпокоих.
— Така е, не е мой проблем. За мен си просто поредната проява на благотворителност.
Алекс го изгледа смаяно. Най-удивителното беше, че дори след толкова време безсърдечието на брат му продължаваше да го шокира. Но защо? Кога изобщо на Бен му беше пукало за някого другиго, освен за него самия?
— Чакай да видя дали те разбрах добре. Даваш пари на благотворителни организации в полза на непознати хора, които никога няма да срещнеш или докоснеш. Но когато някой пред теб се нуждае от помощта ти, не ти пука. Така ли?