— О, хайде де — каза тя. — Няма ли поне да се опиташ да ме научиш набързо как се кара танк, как се стреля с пушка, как се реквизират провизии или само «разбираш от тези неща»?
Бен леко присви очи. Наблюдаваше я, погледът му беше толкова твърд, колкото и безизразен, и Сара доби усещане за огромно напрежение и огромно самообладание в трудно постигнато равновесие. Имаше нещо опасно в този мъж и тя си даде сметка, че е глупаво да го предизвиква. Но в същото време тази фасада на пълен самоконтрол и снизхождението, което дотук единствено й се позволяваше да види… не можеше да се примири.
— Не карам танкове — отвърна той след малко. — От доста време не съм носил пушка. И не реквизирам провизии.
— Явно тогава си много специален — Боже, какви ги вършеше? Защо толкова много искаше да… какво? Да го провокира? Да го ядоса? Да го уличи в лъжа? Да пропука тази внимателно изградена маска на снизхождение?
— О, изобщо не съм специален. Не и колкото един адвокат. Искам да кажа, вие двамата сте специални. Върхът на хранителната верига. Такива като мен са само скромни служители.
— Хора — опита се да се намеси Алекс, но Сара го прекъсна.
— Кажи ми тогава — рече тя. — Какви услуги извършваш?
— Грижа се за безопасността на хора като теб, не е нищо кой знае колко важно.
Разбра го, безопасността ѝ не беше много важна.
— И как по-точно? Каза ми само какво не правиш.
Той замълча, все едно мисли:
— Неутрализирам заплахи, така че адвокатите да могат да продължат да печелят големите пари и да лочат измислено скъпите си латета. Мръсна работа, но все някой трябва да я върши.
Не беше просто снизхождение, осъзна тя. Снизхождението беше демонстрирано нарочно. Загатната под него беше цялостна представа за света, в която хора като Бен бяха мъченици, а хора като Сара юпита, овце, неблагодарници и така нататък. Натисни го тук, помисли си тя, съзнаваше, че се държи детински и даже вероятно опасно глупаво, но беше прекалено запленена, за да си даде сметка какво трябва да се случи, за да я спре.
— Колко благородно от твоя страна. За какви заплахи става дума всъщност? И как точно ги неутрализираш? Сигурно е много опасно. — Не спести и капчица от презрението, което изпитваше.
— Най-различни — отвърна Бен. Изражението му все още беше безстрастно, дори отегчено, но имаше нещо в очите му — раздразнение, яд, гняв? Тя почувства, че е напипала слабото му място. — Най-вече оси на злото. В миналото иракчани. Севернокорейци. — Настъпи пауза. — Иранци.
— Иранци — отвърна тя, усети как лицето ѝ гори. — Те сигурно са най-лошите от всички.
— Трудно може да им вярва човек — отговори той, продължаваше да дъвче дъвката си. — Никога не знаеш какво кроят.
— Радвам се, че двамата се разбирате толкова добре — рече Алекс. — Това вероятно доста ще улесни усилията ни да останем живи още един ден.
По дяволите, прав беше. Играеше си глупави игрички, не беше ли глупачка наистина?
— Чакай малко — рече Сара. — Имаме ли останали някакви записи на изходния код на «Обсидиан»?
Алекс поклати глава.
— Не. Изтрили са всичко, дори и молбата в патентното ведомство.
— По дяволите! — изруга тя.
Бен я погледна.
— Какво?
— Ако разполагахме с изходния код — отвърна тя, — можехме да го публикуваме.
— Разбира се — отвърна Алекс. — В Сорс Фордж или Слашдот…
— Не само в техно сайтовете. Можехме да пишем на всеки политически блог в мрежата — Токинг Пойнтс Мемо, Ънклеймд Територи, Но Комент, Балун Джус, Хулабалу, Дейли Диш, Файърдоглейк. Можехме да документираме хората, които бяха убити, влизането с взлом у вас…
— Затова са действали толкова бързо, след като Алекс им се е изплъзнал — обади се Бен. — Трябвало е да ви попречат да го направите публично достояние. Всичко това се прави, за да остане изобретението в тайна.
— Така постъпва правителството — каза Сара. — Запушва нещата в бутилка. Информацията иска да е свободна. Правителството иска да я контролира.
Алекс въздъхна.
— Да, добре, без изходния код нищо не можем да освободим. Ще прозвучим като двама ненормалници, разгласяващи конспиративна теория.
— Така е — каза Бен, — и накрая, когато се окажете мъртви, ако някой изобщо го забележи, няма да има никакви доказателства. Без доказателства няма история. И най-важното, изобретението ще си остане тайна.
Замълчаха. Бен погледна към Алекс.
— Сигурно знаеш нещо — рече той. — Иначе щяха да те убият и да приберат документацията веднага след това. Но не са го направили. Първо са искали да получат информация от теб. Каква е тя?
— Откъде да знам?
— Какво знаеш? Какво подозират, че може да знаеш?