Выбрать главу

Бен погледна през прозореца. Стисна юмрук. Кокалчетата му изскочиха.

— Да се подкрепяме — повтори той.

Алекс го погледна.

— Точно така.

Бен кимна.

— Добре. Но вие вършите вашата работа, аз — моята. Вашата работа е да разберете каква е тази технология. Моята работа е всичко останало. Аз командвам. Не ми задавате въпроси. Не ми четете лекции. Правите точно каквото ви кажа. Вече сте в моя свят, не във вашия. Ясно?

Алекс се съгласи.

Бен погледна към Сара. Тя отвърна на погледа му — по дяволите, този е маниак на тема контрол — но не каза нищо.

— Разбрахме ли се? — повтори той отново.

— Аз те разбрах — отвърна тя.

— Да. И аз те разбрах. Дайте да ви видя мобилните телефони.

Сара си помисли: Сега пък какво? Но не каза нищо. Подаде телефона си. Алекс направи същото.

Бен ги изключи и ги хвърли в кожената чанта върху бюрото. Сара попита:

— Какво правиш?

— Не ми задавате въпроси — отвърна ѝ Бен.

— Ще ти задавам, щом ми взимаш телефона. И само защото не трябва да ти задавам въпроси, не означава, че вечно ще се измъкваш без никакво обяснение.

Бен се разсмя. Искаше ѝ се да му зашие един шамар.

— Знам, че ви е трудно да го приемете — каза той, — но някой се е набъркал сериозно в живота ви. В домовете ви и в службата. В колите, които карате. На местата, където ходите. Сега разбирате ли ме? Гарантирам ви, че ако аз ви преследвах, щях да се закача към телефоните ви, освен ако не ми предлагате още по-лесен начин за следене. Някой от вас има ли абонамент за аварийна помощ или нещо подобно към джипиеса на колата?

Сара кимна и видя, че и Алекс направи същото. Думата, която Бен използва толкова спокойно, «преследвам», я смрази.

— Браво, поздравления. Ще се погрижа и за това. Казахте, че сте готови да изчезнете за малко, но не знаете как да го направите. Никой не е казал, че е лесно. Ще трябва да се откажете от някои удобства. Разбрано? Нуждаете ли се от още обяснения, или вече ви стана ясно?

Замълчаха за миг. Сара си даде сметка, че казаното от него има смисъл, но продължи да негодува срещу начина, по който го казваше.

— Какво да правим? — попита Алекс.

Бен погледна към Сара.

— Точно каквото ви кажа — отвърна той.

18.

Повече късмет следващия път

Отидоха до «Четири сезона» с взетата под наем кола на Бен, Алекс караше, Сара на седалката до него, Бен отзад. Бен беше бесен. Беше се върнал преди дванайсет часа, а вече бе изгубил контрол върху положението.

Нямаше доверие на момичето. Явно се интересуваше от политика и нищо чудно да има чичо или братовчед в някоя от тайните служби. Щеше да ѝ е много лесно да звънне един телефон — хей, чичо Ахмед, вземи хвърли един поглед на технологията, която се опитвам да патентовам. Нали ми каза да си отварям очите за такива неща? Да, може да звучи невероятно, но той знаеше, че иранските усилия за водене на война в киберпространството са съвсем реални.

И някой беше взел документите от кабинета на Алекс. Някой, който знаеше къде да иде или на когото бяха дадени много точни указания. Трябваше да е вътрешен човек. Кой друг можеше да направи връзката? И кой друг можеше да има мотив? Фактът, че тя твърдеше, че и нейните документи липсват, го направи още по-подозрителен.

Беше голям риск да я взимат с тях, но нямаше друг избор. Видя как я гледаше Алекс и му стана ясно, че кретенът е на крачка да се влюби. Е, не можеше да го вини. Трябваше да признае, че е привлекателна. Но, за бога, това момиче беше цяло наказание. Не биваше да казва нищо за Иран; това можеше само да го издаде. Но лицемерие и наивност в комбинация винаги бяха в състояние да го вбесят.

И коментарът за удара в Истанбул хич не му хареса. Да, наистина го даваха по всички новини. Тя беше иранка, интересуваше се от политика, нямаше как да не го е видяла. Но въпреки това.

Както и да е, щеше да измъкне Алекс от поредната каша, в която се беше забъркал. Не че той заслужаваше, но Бен щеше да го направи въпреки всичко, защото просто беше такъв човек, дори и Алекс да не го виждаше. А малкият му брат му беше дал ясно да разбере, че двамата вървят в комплект: трябваше да помогне и на момичето. За бога, трябваше да го предвиди. Съвсем в стила на Алекс: да го накисне, да го накара да му помогне и после да му каже: О, има и още една дреболия…

Като цяло даваше на ситуацията сговняващ фактор 9,8, но имаше и нещо хубаво в цялата работа. Ако момичето действително работеше за другата страна, можеше да я използва като канал за лъжливи сведения — иначе казано, като неволен двоен агент. Трябваше да е изключително предпазлив, защото тя разполагаше и с много точна информация за предаване — настоящото им местонахождение, примерно — но ако той успееше да контролира този неприятен аспект на нещата, можеше да я използва като примамка и да устрои капан на нейните хора. Замисли се как да го направи.