Нищо друго. Нито спринцовки, нито колани за връзване, нищо. Значи не бяха дошли да отвличат Алекс. Щяха да го гръмнат и да си заминат. И да ги видеше някой, щеше да каже, че са били двама души с тъмни очила и кола, която не вършеше работа. Неразрешено убийство, което полицията най-вероятно щеше да свърже с наркотици, защото подобно нещо се беше случило с клиента на убития само преди няколко дни. Бен погледна към двата трупа и си помисли: Повече късмет следващия път, глупаци!
Прибра глока в кобура и се запъти към затворения служебен вход, който излизаше на Манхатън Авеню. Прехвърли се през металната порта и ходом извади мобилния си. Алекс вдигна веднага.
— Аз съм. Не се връщай в хотела. Вървя на север по Уест Бейшор, успоредно на магистралата. Знаеш ли къде е?
— Разбира се.
— Добре. Връщаш се от Удленд до Юклид и по Юклид до Уест Бейшор. Карай нормално.
— Защо да не карам нормално? Какво става?
— Всичко е наред, просто прави каквото ти казвам.
Затвори. След две минути чу, че зад него се приближава кола. Погледна назад, готов да извади глока, но беше Алекс.
Той спря до него и Бен се качи, каза «Тръгвай!» още преди да е затворил вратата зад себе си.
— Какво стана? — попита Алекс.
— Просто карай. Внимателно и бавно. По Менло и после се качи на шосе 280. Ще ти разкажа в движение.
Сара се обърна и го изгледа.
— Имаш кръв по лицето — рече тя.
По дяволите, сигурно беше от удара с глава в лицето на Иван. Бен погледна в огледалото за обратно виждане и я изчисти с малко плюнка.
— Не е твоята кръв — рече Сара.
Той се усмихна, усети как му се завива свят, знаеше, че има десет секунди, преди да го втресе.
— Тази е най-добрата — отвърна.
— Какво стана, по дяволите? — отново попита Алекс.
Приближаваха се към една мивка на самообслужване на Оук Гроув.
— Отбий на мивката — нареди Бен — и отвори багажника. Трябва да изляза за малко.
Алекс спря в една от клетките. Бен изскочи от колата и извади истинските регистрационни табели от багажника. Смени тези, които беше откраднал и сложил, преди да иде да види Алекс в «Четири сезона». Напъха крадените в чантата си и извади един неизползван пистолет, пак глок 17. Щеше да се отърве от използвания и от табелите по-късно, когато момичето го няма, за да не види къде са.
Качи се отново в колата и Алекс потегли.
— Смени номерата на колата? — попита Сара.
— Налагаше се. Хората наоколо сигурно са чули изстрели. Сигурен съм, че доста са наизлезли по прозорците. Може някой да е видял как ме прибирате, нищо че беше на няколко пресечки от мястото, от което се чуха изстрелите. И като нищо да е записал номера на колата. Няма нужда да поемаме такъв риск.
— Изстрели? — обади се Алекс. — За бога, Бен!
— Откъде се сдоби с табелите? — попита Сара.
— Взех ги назаем.
Алекс се обърна да го погледне. Очите му бяха ококорени.
— Ти… искам да кажа, застреля ли някого?
— Гледай си пътя, Алекс. Върши си твоята работа. Остави аз да си върша моята.
Алекс се обърна напред и рече:
— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че това се случва.
— Двама бяха, амиго. Чакаха в открадната кола, паркирана точно до твоята. Мислиш, че са дошли да ти честитят рождения ден ли?
— Но ти само си ги видял, откъде може да знаеш…
— Алекс. Млъкни и карай проклетата кола.
Това му затвори устата. Кретен. Нямаше дори намек, че може да каже нещо от сорта: Леле, Бен, благодаря ти, че се погрижи за тези двамата, ако не беше ти, вече щяха да са ме убили. Задължен съм ти.
— Къде отиваме? — попита Сара.
— В града — отвърна Бен. — Ще останем на хотел известно време. Двамата ще си свършите работата с технологията. А аз ще проверя това, което току-що научих.
— Какво научи току-що? — попита Сара.
Бен се поколеба. Още ѝ нямаше доверие. Руснаците не бяха хора на правителството. В противен случай нямаше да си носят портфейлите, щяха да действат стерилно. И нямаше да чакат точно до колата на Алекс. Нямаше да позволят на Бен да се приближи толкова.
Според него тези бяха от руската мафия. Което означаваше, че или руската мафия иска да се сдобие с технологията на Алекс, или по-вероятното, мафиотите бяха използвани от някой друг като междинно звено. Нямаше да е за пръв път. ЦРУ беше използвало мафията да преследва Кастро през шейсетте години. Никак нямаше да е чудно, ако иранското правителство беше възложило работата на руските гангстери. Двете държави вършеха доста тайни работи заедно. Лично се беше уверил в Истанбул.
И сега имаше още един проблем, за който трябваше да се замисли по-внимателно по-рано. Момичето, което той дори не познаваше, което Алекс го бе принудил да вземе с тях, беше станало свидетел на двойно убийство. Вярно, не го беше видяла да натиска спусъка и той внимаваше да не потвърди нито едно от истеричните обвинения на Алекс, но информацията, с която тя разполагаше, можеше сериозно да му навреди.