Излезе на «Кълъмбъс» и спокойствието на сънливата вечер в Китайския квартал рязко свърши с потока от коли и неон на Норт Бийч. Ето го «Джаз ет Пърлс», клубът беше на първия етаж, прозорците гледаха към улицата и над вратата имаше червена козирка. Пресече улицата и влезе вътре, обясни на портиера, че няма резервация, но има среща с приятел… можела ли само да хвърли един поглед вътре?
Мястото беше малко, побираше трийсетина души, дебел мокет, червеникаво осветление и малки кръгли маси с бели ленени покривки. Чувствена черна жена пееше «Нийд Май Шугър» в акомпанимент на пиано и бас китара и публиката въодушевено потропваше с крака в такт. Бен го нямаше. Може да беше отишъл до тоалетната? Изчака пет минути и после се отказа, изненада се колко разочарована остана. Ако не се разбереше с него, ако не изяснеше нещата, не знаеше, как по дяволите, щеше да заспи довечера.
Тъкмо завиваше наляво по «Кълъмбъс», мислеше си да хапне нещо в «Кафе Праг», преди да открие някой «Уолгрийн» или друг магазин, отворен вечерта, откъдето да си купи бельо и разни други дреболии, когато някой извика името ѝ. Огледа се, не видя никого. Мина един автобус. Въобразяваше ли си? После го чу отново. Вдигна глава и видя Бен на прозореца на втория етаж на «Везувио».
— Качи се — извика той.
Усети странен прилив на удоволствие, не можа да си обясни точно защо — вълнение, облекчение? — и пресече улицата.
Още с влизането ѝ хареса. Стори и се странно, че живее в Сан Франциско, а никога не беше стъпвала във «Везувио», но и в Алкатрас111, не беше ходила. Беше от популярните сред туристите забележителности, за които си мислиш, че вечно ще бъдат там и все някога ще посетиш. Не че бързаше особено. Във въображението ѝ мястото беше по-скоро музей на битничеството, отколкото истински бар, в който някой може да иска да пийне нещо, но атмосферата я впечатли с автентичността си и Сара се зарадва, че е сбъркала.
Качи се на втория етаж и мина по балкона, който гледаше към бара отдолу. Таванът беше нисък, може би едва на два метра, боядисан в тъмнокафяво или черно. Влизаше някаква светлина от улицата, но иначе беше толкова тъмно, че усети как присвива очи. Няколко трудно различими компании говореха и се смееха около масите в сепаретата. Различи очертанията на Бен до прозореца, осветени от неоновата реклама на «Тоска Кафе» от другата страна на улицата. Седеше далече от масата си, стъпил здраво на пода с двата крака. В него имаше нещо, което изглеждаше винаги… готово. За какво, не знаеше.
— Какво правиш тук? — попита той, когато тя се приближи.
Сара спря пред масата, но не седна.
— Исках да поговоря с теб.
Той кимна, погледна към улицата и после обратно към нея.
— Имаш ли нещо против да те претърся? — тихо попита.
Тя поклати глава, помисли, че не е разбрала добре.
— Какво?
— Няма да съм спокоен да седя тук с теб, ако не те претърся. Съжалявам, но това е положението.
Не знаеше как да го разбира. Сериозно ли говореше?
Докато стоеше прави и се мъчеше да го проумее, той стана и се приближи към нея. Наведе се и тя разбра, че го прави в случай че някой ги наблюдава, за да скрие това, което в действителност върши. Подуши мириса на хотелския сапун и нещо друго, скрито под него, нещо мъжкарско, не можа да го определи по друг начин. Усети как лявата му ръка бърка в якето ѝ и се плъзга нагоре по дясната ѝ страна, дланта му се притискаше към кръста ѝ, ребрата, края на гърдите. После дясната му ръка направи същото от другата страна. Дръпна я към себе си и прокара леко ръцете си по талията и хълбоците ѝ. Усети как сърцето ѝ заби лудо и си каза, че е заради яда.
Бен отстъпи назад и огледа бара, после коленичи пред нея и бързо плъзна ръцете си по двата й крака — от глезена до чатала. Усети как дъхът ѝ насила влиза и излиза през носа.
Той се изправи и я погледна.
Тя отвърна на погледа му.
— Доволен ли си? — попита.
Той кимна и седна, без да я покани и тя да направи същото.
Безочието му и това, че тя можа да реагира само с една жалка саркастична дума, така я вбеси, че си представи как грабва стола и замахва към Бен като с бейзболна бухалка.
— Стани! — каза Сара.
— Какво?
— Стани! — повтори му.
Той стана.
Тя пристъпи към него и го погледна право в очите.
— По-добре и двамата да внимаваме, нали?
Плъзна ръце от вътрешната страна на сакото му и бавно ги прокара нагоре. Усещаше топлината на тялото му, мускулите отдолу. Не сваляше поглед от него. Искаше да се прави на саркастичен и нахален? И тя го можеше.
Коленичи пред него и го опипа със същото безстрастно спокойствие, със същата увереност, с която го беше направил и той. После се изправи и сложи ръка на корема му. Беше твърд и плосък и усети как леко се издува и прибира от дишането му.