Бяха наели медицинска сестра, но тя не стоеше там през цялото време и Алекс беше чистил неведнъж и два пъти, когато майка му се изпуснеше, и след това се мъчеше да я успокоява, мъчеше се да намери начин да намали срама ѝ и да повдигне сриващото ѝ се достойнство.
Спомни си измъчения ѝ смях на измъчените му шеги. Хайде, мамо, какви ги говориш? Нали и ти правеше същото за мен, не помниш ли? Спомни си отчаянието, когато осъзна, че тя само се преструва, че я е накарал да се чувства по-добре, за да може той да се почувства по-добре, спомняше си го като един от черните мигове, в които разбра, наистина разбра, че тя ще умре.
През повечето време се държеше мъжки, но все пак понякога фасадата изведнъж се пропукваше и изведнъж, без всякаква причина, тя започваше да плаче. Страх ме е, сине. Страх ме е. Виж ме, голямата смела майка.
Затвори очи и разтри слепоочията си. Удивително беше колко ясно си спомняше отделни моменти, отделни образи, останали живи в съзнанието му. Минаваха месеци, години, без нищо от това ужасно време да изплува, и ето че изведнъж всичко се върна за част от секундата.
Да, мъчеше се да я гледаш в очите, докато плаче, докато я лъжеш как всичко ще се оправи. И след това ревеше, докато заспиш от изтощение, защото всички, които си обичал, умират и не можеш да понесеш повече. Само че трябваше. Длъжен беше. Защото нямаше кой друг. И това беше удобно, нали, копеле гадно!
Скрийнсейвърът му се включи, изображение на галактика или нещо от сорта, безкраен мрак, осеян с далечни звезди и завихрени виолетови мъглявини.
По дяволите! Нищо не беше свършил по «Обсидиан». Стана и закрачи из стаята.
Не го разстрои само това, че Бен под всичките си военни медали беше страхливец. Нито дори лицемерието му, когато каза, че Алекс се е грижил за майка им само защото можел, докато той самият не беше направил нищо. А по-скоро отказът му да покаже с действия, ако не с думи, че се разкайва за това, че той е основната причина да се случи всичко това. Ако Бен го признаеше, Алекс може би щеше да му прости. Но това, че се държеше така, сякаш не е сторил нищо лошо… още повече задълбочаваше нещата.
Родителите им бяха покрусени от смъртта на Кейти. Все едно присъствието ѝ, животът ѝ ги бяха държали непокътнати и без нея бяха започнали да се разпадат като личности и цепнатини колкото косъм, невидими и без значение преди, сега се превръщаха в дълбоки пукнатини и пролуки, докато цялата постройка не се разклати.
Първоначално промяната си пролича по-силно при майка му. Тя се отдаде на обществена работа: събиране на средства за училище, доброволен труд, църковни мероприятия, макар че дотогава почти не ходеше на неделна служба. Започна и много да говори и държеше телевизора или радиото непрекъснато включени. Изобщо не се спираше. Сякаш вече не можеше да търпи да застане спокойно, не понасяше мислите и чувствата, които биха я връхлетели без тази какофония от промишлени залъгалки, които да ги замъглят и потиснат.
Реакцията на баща му беше напълно противоположна: той по принцип не беше особено разговорлив, но след това се затвори още повече в себе си. Под очите му се появиха торбички и той сякаш се смали физически, походката му стана уморена и провлечена, докато преди ходеше уверено и бързо. Прекарваше много време в службата, а когато си бе у дома, винаги се захващаше с нещо сам: лъскаше колата, майстореше в гаража; беше радиолюбител и често се затваряше в кабинета си. Общуваше най-вече с «да», «не», «разбира се» и «добре». Бен си седеше много вкъщи по това време и баща му се оживяваше единствено докато се опитваше да го убеди да остане в «Станфорд» и да изчака да се дипломира, преди да влезе в армията. Иначе беше толкова апатичен, толкова разклатен — едно погрешно бутване и щеше целият да се срути в тъмното място, където наполовина витаеше умът му. Това, което най-много плашеше Алекс, бе, че баща му нямаше да има нищо против това да се случи.
А после егоистът Бен, няма и година след смъртта на Кейти, заяви, че напуска «Станфорд» и отива в армията. След месец баща му се нагълта с хапчета в службата си. Алекс така и не разбра всички подробности, но му беше ясно, че внимателно е замислил всичко така, че да го открие някой колега и да спести травмата на семейството си. Сякаш имаше някакво значение.