Беше оставил предсмъртно писмо. Майка им даде да го прочетат и после го изгори. Тогава това се стори странно на Алекс, но така ли беше в действителност? А и какво да направиш с едно предсмъртно писмо?
Толкова съжалявал, гласеше писмото. Толкова съжалявал, но бил убеден, че така е най-добре за всички. Не можел да търпи болката повече. Не можел да търпи мисълта, че Кейт се е нуждаела от него, а той не е бил до нея. Сега не можел да я остави сама.
Алекс беше втора година в гимназията, но след загубата на Кейт бе помъдрял повече, отколкото му се искаше, и виждаше разликата между това, което хората казват, и това, което всъщност имат предвид. Затова можа да прочете между редовете краткото писъмце. Защо баща му си мислеше, че мъртвата му дъщеря се нуждае повече от него, отколкото живата му жена и двамата му синове? Да не би да беше станало нещо, да не би някой да го бе накарал да се почувства непотребен? Да не би този някой да бе сритал под него единствената опора, която го крепеше — желанието му да се погрижи по-големият му син да завърши колеж, преди да иде да си играе на войници? Искаше прекалено много, така ли? Просто да отложиш малко големите си планове, Бен. Баща ти беше уязвим, ах, ти нарцистично, самовлюбено лайно, ти разби това, което беше останало от него.
Бен се задържа у дома още няколко месеца след това, но Алекс знаеше, че е само за пред хората. Една вечер, докато тримата бяха на «семейна» вечеря, толкова погребална, че дори безкрайните налудничави брътвежи на майка им не можеха да я разведрят, Бен заяви направо, че не може повече да отлага заминаването си. Спомена нещо за графици на обучение, назначение във военновъздушните сили и така нататък. Алекс знаеше, че това са глупости.
След това единственият му контакт с брат му се състоеше от неловки разговори по телефона, когато сбъркаше да вдигне слушалката. Или майка им му предаваше новините с престорен ентусиазъм, след като бе говорила с по-големия си син, и Алекс се правеше на щастлив. Бен беше дошъл да ги види, колко, може би дузина пъти след като отиде в армията? Алекс чинно се беше присъединявал към тези неловки събирания, защото щеше да съсипе майка си, ако не го направи, усмивките му бяха толкова насилени понякога, че на другия ден го боляха мускулите на лицето. После тя умря и Бен направи върховната саможертва да се появи на погребението, след което си отиде завинаги.
И сега, след всичките години на мълчание, след всичките причини Алекс да се чувства засегнат и след като даде на брат си възможност да покаже някакво угризение, някаква почит към мъртвите, какво прави той? Хвърля всичко обратно в лицето му.
Застана на прозореца и погледна към светлините на града и Залива, който се простираше отвъд него, после продължи да крачи из стаята. Е, какво очакваше? Брат му беше напаст, проклет вирус, и от болестта, която предаваше, страдаха другите. Направи се на мисионер пред Озбърн, макар да знаеше, че Озбърн му е шеф. Обиждаше го при всяка възможност. Обиждаше и Сара с подозренията си, че е замесена в това, което се случва. Само причиняваше болка на другите хора.
Зарадва се, когато Бен отиде в джаз клуба тази вечер. Глупаво беше да си го признае, дори и пред себе си, но… но беше развълнуван, че ще може да прекара известно време насаме със Сара. Защо, не можеше да каже точно. Не че нещо щеше да се случи. Едва ли можеше нещо да се случи. Въпреки това…
Тя беше умна. Беше се сетила за толкова възможни приложения на «Обсидиан» днес и макар че не отбелязаха така очаквания напредък с нито едно от тях, всяко нейно предложение показваше голям творчески потенциал. Забеляза някои възможности в бележките на Хилзой, идеи за използването на «Обсидиан» не само за кодиране на мрежа, но за кодиране на съобщения, изпратени между мрежи, и беше разбрала и как се прави. Но съществуваха много програми на пазара, като Пи Джи Пи, които идеално вършеха същата работа. Не можаха да открият преимущество на «Обсидиан», което да заслужава специално внимание, камо ли да убиваш заради него.
Искаше му се, не за пръв път днес, да има достъп до изходния код. Щеше много да му помогне. Разбира се, ако разполагаха с кода, можеха да го публикуват, както беше предложила Сара, и веднага да решат проблемите си.
Върна се обратно при лаптопа си. Ако някакви тайни заговорници бяха открили ценни или опасни скрити възможности в «Обсидиан», как бе възможно Хилзой, човекът, който го беше измислил, да не ги е видял? Трябваше да има нещо в записките му. Нямаше друга възможност.
25.
Лудост
Бен паркира на «Калифорния» и се върна пеш до хотела. Наближаваше три сутринта и районът беше пуст. Не очакваше проблеми извън хотела. Ако някой го причакваше, щеше да го направи вътре.