— Не е твоя работа! — отвърна Сара. Отново понечи да го ръгне в гърдите, но Бен стисна пръста ѝ в юмрука си.
— Зададох ти въпрос — рече той, стисна здраво и я опря в стената.
— Давай — каза тя и се намръщи. — Счупи го. Счупи ми пръстите. Удави ме в банята. Нали това правиш? Изтезаваш хората, докато не ти кажат това, което искаш да чуеш?
Защо беше оставила вратата отворена? Сигурно защото беше искала да му е по-лесно да влезе оттам. Но защо тогава никой не му бе устроил засада, защо тя не беше въоръжена? Каква беше целта? Защо беше искала той да може да…
О, идиот такъв!
Всичко се връзваше. Беше повече от явно. Беше смущаващо просто и трябваше да си сляп или — налагаше се да си го признае — маниак, за да не го видиш.
Погледна надолу, за пръв път осъзна колко оскъдно е облечена. Всичко се виждаше. Формата на гърдите ѝ под тънката материя на корсажа, гладката карамелена кожа на корема ѝ над бикините…
Пусна пръста ѝ и подпря длан на стената до главата ѝ.
— Защо си оставила вратата отворена? — попита отново.
— Казах ти, не е твоя работа.
Боже, беше толкова красива! Мислеше, че вече го е видял, но не беше. Не и така.
— Защо? — зададе пак въпроса си, този път по-тихо.
— Няма да ти кажа — отвърна тя. Опита се да го заобиколи и той подпря другата си ръка на стената до нея, като ѝ прегради пътя от двете страни.
— Искам да ми кажеш.
— Не.
По-ускорено ли дишаше? Знаеше, че е така. Виждаше зърната ѝ, прозираха през корсажа.
Направи крачка напред и наведе глава така, че устните му се озоваха само на няколко сантиметра от бузата ѝ.
— Може би вече знам — рече той.
— Нищо не знаеш за мен.
— Знам нещо — отвърна той и се приближи още.
Тя го погледна, очите ѝ бяха сърдити, предизвикателни, устните разтворени, дъхът ѝ излизаше и влизаше със свистене през тях. Усети как сърцето му бие лудо в ушите.
Наклони се още и тя извърна рязко глава. Бузата му допря нейната, Сара дишаше шумно в ухото му. Можеше да помирише косата ѝ, кожата ѝ. Приближи се още по-близо и се притисна към нея, меката топлина на гърдите ѝ направо го подлуди.
Махна едната си ръка от стената и я сложи върху хълбока ѝ, после я остави да се плъзне нагоре, погали ребрата, издутината на гърдата, врата, бузата. Тя наведе глава. Възпротиви се за миг, после се извърна, като издаде странен звук — полустон, полувик, и срещна устните му, нейните се разтвориха, езикът ѝ докосна неговия.
Бен хвана главата ѝ с две ръце и я целуна страстно, сърцето му биеше лудо, усети бучене в ушите. Почувства се като отвързан, все едно беше изпуснал нещо и се носеше стремглаво в мрака. Все още я притискаше, но сега и тя се притисна в него. Така се беше надървил, че чак го болеше.
Спря да мисли, просто имаше нужда да е гола, да, нужда.
Нищо друго нямаше значение, нищо друго не беше реално. Хвана деколтето на корсажа ѝ с две ръце и го дръпна силно. Звукът от сцепването на плата изпълни ушите му, гърдите ѝ бяха в ръцете му. И бяха красиви. Тя беше красива.
Сара провря пръсти през отворите на ризата му и дръпна, копчетата се разхвърчаха със скоростта на картечница. Мина му през ума: Нищо чудно, виж само как те опипа във «Везувио». После тя се наведе напред, впи устни във врата му и пръстите ѝ се заловиха с токата. Той откопча кобура, докато тя дърпаше колана му. Зае се с ципа, докато Бен сваляше ризата и сакото си, след което, майната му, не можеше да издържа повече, не можеше да чака, дръпна сам ципа и си свали панталоните. Изрита ги настрани и отново я придърпа към себе си. Тя го прегърна с едната ръка, притисна се и той усети как другата ѝ ръка се плъзга надолу към слабините му.
Хвана я за задника и я вдигна. Сара извика изненадано и кръстоса крака на кръста му. Бен се завъртя, отдалечи се две крачки от стената и я сложи на пода. Целуна я, целуна врата ѝ, гърдите, после се дръпна. Бикините ѝ бяха плътно прилепнали към хълбоците, той промуши пръсти, дръпна и ги скъса първо от едната страна, после от другата, след това ги метна настрани, гледаше я, взираше се в очите ѝ, виждаше жаждата в тях, желанието, започна да я гали, накара я да стене, накара я да се извива — беше толкова влажна, че трябваше да е истина, нямаше как, никой не може да е чак такъв артист. Наклони се напред, разтвори краката ѝ и се наведе към нея, толкова му се искаше да я чука, че желанието замъгли всичко останало в главата му.
Влезе в нея и слава богу, нямаше нищо друго, нямаше нищо по-хубаво, приличаше на удавник, който жадно гълта спасителния въздух. Тя изстена и се притисна към него, кръстоса глезени зад гърба му, сложи ръце върху лицето му, дърпаше го, целуваше го. Любиха се бурно известно време и накрая насила се опита да забави, да бъде по-нежен, но не издържа, пресегна се с две ръце, хвана я за задника и я повдигна, за да влезе още по-навътре в нея, отново и отново, и отново. Затвори очи и видя вихрушка от цветове, черно, виолетово и зелено, чу я да пъшка и усети ръцете ѝ в косата си, по лицето, топлината от тялото ѝ беше навсякъде. Краката ѝ се стегнаха и тя започна да се движи още по-бързо, извика в устата му и той усети как свърши, тялото ѝ се разтресе под него и тогава и той свърши, цялата опасност, несигурност и лудост през деня, стиснали го като в менгеме, изведнъж, като по чудо, се разпръснаха и всичко изчезна.