Вместо това Сара каза:
— Наистина ли мислиш, че… ме харесва?
— Стига, погледни се.
— Само заради това ли?
— Повярвай ми, не е малко. Но, не. Както казах, познавам го. Ами ти? Изобщо ли не ти харесва?
След кратка пауза тя отвърна:
— Добре изглежда и има какво да ми хареса. Но… не знам, напомня ми на мъжете, с които излизах в колежа и университета. Не искам да се повтарям.
— А аз на какво ти напомням?
Тя го погледна.
— Не ми напомняш на нищо. Всъщност като се замисля, напомняш ми.
Бен поклати глава.
— Не те разбирам.
Тя се усмихна.
— И не е нужно.
— Да, но…
— Шшшшт. Защо просто пак не ми се извиниш?
— Извинявай.
Сара плъзна крак по тялото му, след това го възседна, ръцете ѝ бяха на пода от двете страни на главата му. Наведе се близо, косата ѝ се спусна покрай лицето му, прегърна го и го погледна в очите.
— Не е кой знае какво извинение — рече тя.
Той сложи ръце на кръста ѝ.
— Тогава ще го кажа по-друг начин.
26.
Като насън
След като се любиха отново, Бен каза на Сара, че трябва да поспи малко, иначе на другия ден няма да е във форма. Легнаха на леглото и той заспа почти мигновено. Тя го наблюдаваше, беше изтощена, но прекалено възбудена, за да заспи.
Никога не беше свършвала така преди. Никога. А сега два пъти за една нощ. С предишните си двама приятели беше смятала секса за приятна възможност, но не и за нещо необходимо. Чак сега беше разбрала защо е целият този шум. Болеше, но болката беше блажена, физическо напомняне за удоволствието, което току-що бе преживяла. Само при мисълта за Бен ѝ се искаше да го събуди и да го направят пак. Не бяха използвали презерватив и знаеше, че това беше невероятно глупаво. Знаеше, че трябва да е ядосана на себе си поне за това, но не беше. Може би после щеше да се притеснява, но сега просто не можеше.
Почуди се какво ли ще се случи помежду им, когато всичко това свърши. Двамата ѝ приятели бяха единствените мъже, с които беше спала. Познавала ги беше, преди да има нещо с тях, и можеше да предвиди всичко, което се случи след това. Мъжът, който лежеше гол до нея сега… изобщо не го познаваше и малкото, което знаеше, в най-добрия случай бе притеснително. Беше убиец. Представляваше — даже въплъщаваше — всичко, което тя ненавижда. Беше увреден, жесток, антипод на всичко, което преди бе смятала за подходящо. Тогава защо? Какво беше това?
Усмихна се. Защо да мисли толкова? Щом се събуди, щеше да го съблазни отново. Това стигаше засега, а после щяха да импровизират.
Искаше да го разпита повече за отношенията му с Алекс. Но той беше сдържан, а тя не искаше да настоява.
Едно я учудваше обаче. Как можеше Алекс да обвинява Бен. Първо, защото според нея Бен нямаше вина за нищо, наистина. И дори да съществуваше така наричаното от адвокатите «съмнение за причиняване», със сигурност не съществуваше «причинно-следствена връзка», върху която да се обоснове обвинение. А дори и да имаше, как може някой да те обвинява в това? Да се обявиш срещу собствения си брат? Напомни си, че е изслушала само едната страна. А и Бен не показваше кой знае каква братска любов към Алекс.
Но тогава защо беше дошъл? Щом като Алекс го обвиняваше за случилото се със семейството им, идването му не беше ли нещо като… извинение? Обяснение? И ако беше така, защо Алекс не можеше да го приеме?
Наблюдаваше как гърдите му се повдигат и спускат. Първоначално го беше помислила за неандерталец и нищо повече, но сега разбра, че той беше искал да го мисли за такъв и тя с готовност се бе хванала на въдицата. Всъщност беше изключително умен. Това, което бе казал за нея в бара… да, беше се опитал да я уязви, но бе прозрял много неща.
Почуди се дали не надценява малко интуицията му. Защото, ако някой глупак бе прозрял толкова навътре в нея, това би означавало, че е доста плиткоумна. По-добре да го отдаде на острата му проницателност, отколкото да се обвинява за прозрачна повърхностност.
Или пък може би искаше да повярва, че е умен, защото ако е умен, това ще означава, че преди това е сбъркала за него?
Разсмя се тихичко. Държеше се като глупачка, прекалено анализираше, докато това, което всъщност трябваше да направи, беше просто да забрави за всичко и да поспи. Слънцето щеше да изгрее само след няколко часа. Двамата с Алекс имаха още много работа за вършене, ако искаха да разберат защо «Обсидиан» беше станал толкова опасен за тях.
Алекс. Възможно ли беше наистина да е влюбен в нея? Не бе видяла дори намек за това. От друга страна, по свой начин и той беше толкова сдържан, колкото брат си. Виж само каква мрачна семейна история имаха, изобщо не знаеше за нея, дори през ум нямаше да ѝ мине. Кой можеше да каже какви други водовъртежи се вихрят под гладката повърхност? Може би смяташе, че се разбира от само себе си. От друга страна, какво друго можеше да направи, щом той с нищо не ѝ беше показал.