Сещайки се за него, изпита вина. Ако Бен беше прав и ако Алекс се досетеше какво е станало тук, положението щеше да стане още по-сложно.
Е, нямаше нужда да разбира. Със сигурност нямаше да му кажат и той нямаше как да се досети.
Сложи глава на възглавницата и въздъхна дълбоко. Усети как най-накрая сънят я унася и последното нещо, което си спомни, преди да заспи, бяха думите на Бен в бара, че с времето всичко това ще ѝ се стори като сън.
27.
Свършено е между нас
Алекс седеше надвесен над бюрото, очите му шареха по екрана на лаптопа, четеше записките на Хилзой за хиляден път. Не беше лягал цяла нощ, прегледа записките отпред назад, после отзад напред, после наслуки. Мислеше, че ако подходи към мисленето на Хилзой от друг ъгъл, може да забележи нещо, което двамата със Сара бяха пропуснали. Но нищо.
Инструментите действаха като във всяко обикновено търговско приложение, функциите бяха разположени хоризонтално, можеше да цъкнеш с мишката върху всяка и се появяваше падащо допълнително меню с възможности, свързани с действията от основното меню. Можеше да си индивидуализираш менюто, да добавиш функции или да скриеш, но нито една от тях не му позволяваше нищо друго, освен варианти за кодиране. Опита всякакви варианти на менютата, които можа да измисли. Индивидуализира ги. Скри функциите, после ги върна обратно.
Скрити функции. Това търсеше. Но къде бяха те? Не и в записките на Хилзой, това беше сигурно. Алекс вече буквално ги знаеше наизуст. Там не откри нищо.
Дали нямаше друга версия? Нещо, за което Хилзой не е посмял да се довери дори на адвоката си?
Възможно беше. Но ако имаше някакъв втори, таен комплект със записки, Хилзой трябваше да е направил бекъп и на него. Защо Алекс имаше бекъп на единия, а не и на другия? Нямаше логика. Нямаше друга версия. Всичко трябваше да е тук.
Друга версия — помисли си той и разтърка очи. — Друга версия.
Сложи курсора върху менюто и го прегледа отново. «Файл». «Редактирай». Инструменти. Избра «Инструменти», после мина надолу. «Макрос», «Индивидуализирай»… «Проследи промените».
Проследи промените.
Проследи промените… от предишните версии.
По дяволите. Можеше ли да е толкова просто?
Избра «Покажи предишни версии». Нищо не стана.
Мамка му!
Прегледа отново записките на Хилзой. По средата цифрите от едно до десет бяха подчертани в синьо отстрани на списък с функции, всичките свързани със създаване на макрос. Числата бяха разбъркани. Алекс се втренчи в тях недоумяващо. Превъртя бележките до края, но нямаше други промени.
Върна се обратно на цифрите. Изглеждаше, че в предишен вариант на бележките си Хилзой беше номерирал тези функции. Но защо? И защо цифрите бяха разбъркани?
Със сигурност означаваше нещо. Ако имаше предишни варианти, Хилзой бе приел всички промени и с това ги беше изтрил. С изключение на тези цифри.
Беше искал да го отбележи. Но скрито. Едва ли беше случайно. Трябваше да означава нещо.
Добре, а ако изпълни функциите по реда на скритите цифри? Заслужаваше си да опита.
Последва стъпките, от едно до десет, после натисна «Ентър».
Нищо не стана.
По дяволите! Наистина се беше надявал.
Върна се обратно на лентата с менюто и провери всички функции. «Документ», нищо ново. «Редактирай», същото. «Инструменти»…
Примигна и се наведе напред. В менюто на «Инструменти» имаше три нови опции: «Създаване». «Скриване». «Изпращане».
— Ужас! — каза той на висок глас. — Това е. Това трябва да е.
Хилзой беше скрил «великденско яйце» в «Обсидиан». И то не обикновена, само за майтап версия, която можеш да намериш в толкова много дивидита и толкова много търговски софтуери. Не, това изглеждаше като цяло ново приложение.
Но приложение за какво?
Сърцето му биеше лудо, започна да пише. Беше толкова погълнат, че изгуби представа за времето и дори не можа да се опомни къде се намира, докато светлината не започна да прозира в небето през прозореца. Това, което откри, го наелектризира.
В шест и половина си взе душ и се облече. Сложи пистолета, даден му от Бен, в джоба си, усещаше ясно тежестта и издутината. Не можеше да си представи какво значи да носиш пистолет — даже два — през цялото време.
Отиде до другата стая, за да каже на Бен. Коравият му брат си беше отишъл снощи, когато се разгорещиха, но не му пукаше. Алекс не съжаляваше за това, което беше казал. Част от него искаше да бе казал и повече. Може би това беше проблемът. Бен беше тъп. Не можеш да очакваш да разбере нещо, особено ако не иска да го разбере, освен ако не му го набиеш в главата.