— Добре, разбрах.
— Така че най-големият проблем за един създател на вируси е да избегне да го разкрият. Ако е нов вирус, не се притесняваш, че може да бъде засечена сигнатурата му, а само поведението му на вирус. Но ако елиминираш всички вирусоподобни прояви, остава ти нещо, което вече не функционира като вирус. Неоткриваемо може би, но и безполезно.
— Значи говорим за прикриване — рече Бен.
— Точно така. И тук идва кодирането. Използваш го, за да създадеш полиморфен вирус.
Бен повдигна вежди и Алекс видя, че не е разбрал. Замълча за миг, мислейки как да му го обясни.
— «Полиморфен» означава непрекъснато променящ се — отвърна Сара. — Говорим за код, който мутира, като запазва първоначалния алгоритъм непроменен. Всъщност това представлява и самото кодиране. Ако кодираш вируса, поведението на вирус остава скрито под непрекъснато променяща се маскировка. Антивирусният софтуер не знае какво да търси.
— Защо никой не го е направил досега? — попита Бен.
— Правили са го — отвърна Алекс. — Един български създател на вируси, известен под името Страшния отмъстител, създаде полиморфен енджин преди години. И двама души — Адам Йънг и Моти Юнг — написаха цяла книга за него. Но винаги са съществували пречки за вграждане.
— Не можеш да кодираш целия вирус — каза Сара. — Ако го направиш, става неизползваем. Трябва да оставиш една част незакодирана, която да разкодира и да стартира закодираната част. И антивирусният софтуер се опитва да хване именно тази незакодирана опашка.
Алекс се усмихна, зарадван от намесата ѝ. Беше ужасно мълчалива в началото, а това не беше в стила ѝ.
— «Обсидиан» кодира цялото нещо? — попита Бен. — Как?
— Може би няма да става за всички вредни приложения — отвърна Алекс. — Нямах време да го пробвам както трябва. Но това, за което става — и то гениално — е вирус, на който е зададено да разнася вредни кодове.
— Не разбирам — отвърна Бен. — Кодиран вирус за кодиране? Защо му е на някого да прави подобно нещо? Искам да кажа, кодирането не е ли официалната цел на «Обсидиан»?
За Алекс беше толкова очевидно, че за миг не можа да намери подходящ отговор.
— Ами да — отвърна той, — но официалната цел е да кодираш данните си доброволно и да разполагаш със собствен ключ за разкодирането им. Погледни го по друг начин. Представи си, че ти се случи: няма да имаш достъп до данните си. Все едно един ден се прибираш у дома и откриваш, че някой ти е монтирал допълнителни ключалки на вратата — ключалки, за които нямаш ключ. Дори извършителят да не е успял да разбие твоите ключалки и да те обере, той не ти позволява да влезеш в собствената си къща. Заключен си отвън. Което на практика означава, че цялата ти къща е била открадната. Ти си бездомен.
— И за какво би го използвал — за изнудване ли? — попита Бен.
— Това е една от възможностите — обади се Сара. — Или просто за унищожение. Представи си да заключиш цялата база данни на голяма банка. Или на Нюйоркската стокова борса. Или на Министерството на отбраната. Или…
— Тези институции не архивират ли данните си?
— Разбира се — каза Алекс, — но можеш да създадеш вирус, който да «спи» достатъчно дълго време, за да зарази и бекъпите. Дори и при наличието на бекъп, помисли си за суматохата, която ще настъпи, ако успееш да замразиш активната им база данни.
— Добре, разбрах — рече Бен. — Разбрах, по дяволите! Има ли други приложения?
— Опитвам се да открия. Искам да кажа, блокирането на компютърна мрежа е достатъчно гадно, но ако можеш да инсталираш вируса «Обсидиан» и да го накараш тайно да прехвърля данни, без да бъде засечен от антивирусните системи? Боже!
Замълчаха за миг. Алекс рече:
— Така че какво ни говори това? Кой стои зад всичко?
— Някой с големи възможности, това поне мога да кажа — рече Бен. — Някой с достатъчно голяма мрежа, която да може да забележи «Обсидиан», да разбере за скритите му възможности и да действа в много голям географски мащаб, за да се сдобие с него. Ако питате мен, мисля, че са китайците.
— Защо? — попита Сара.
— Защото освен че са навсякъде, участват активно във воденето на компютърни войни. Бяха успели да вкарат някакъв шпионски вирус в компютъра на германския канцлер, който точел по близо сто и шейсет хиляди гигабайта информация на ден, преди някой да разбере. Скоро някой беше проникнал в служебния компютър на секретаря на отбраната. Пентагонът мисли, че е била Народоосвободителната армия. Играят си на война, в която целта е да се атакуват американските компютри за постигането на електромагнитно превъзходство — да се осакатят военните ни операции и да се всее смут в цивилния живот.