— Стига, Бен — рече Сара. — Все едно изнасяш презентация на брифинг в Пентагона.
— Повярвай ми, истина е. Компютрите в Държавния департамент се атакуват два милиона пъти на ден. Два милиона. В Пентагона е още по-зле.
Брей, така приятелски си говореха. Вчера, когато спореха за тези неща, все едно водеха битка на живот и смърт.
— Искам да кажа, че просто не бива да изключваме Съединените щати — рече Сара. — Правителството също има интерес в тази сфера.
Алекс рече:
— Е, какъв е следващият ни ход?
Сара повдигна рамене.
— Защо да не ги публикуваме? Програмата, записките на Хилзой и твоето заключение.
— Да не си полудяла? — попита Бен. — Току-що каза, че всеки, който знае как да използва това нещо, може да причини огромни щети.
— Не го знаем със сигурност. Алекс е открил някои вредни приложения, да, но доколкото знаем, програмата не е била изпробвана досега в лабораторни условия.
Бен поклати глава.
— Категорично не. Искате да кажете, знаем, че «Обсидиан» може да има разрушително действие, но не знаем колко разрушително.
— Информацията иска да бъде свободна — заяви Сара.
Бен се разсмя.
— Стига, все едно да кажеш, че столът иска да бъде свободен. Информацията нищо не иска.
— Исках да кажа…
— Знам какво искаш да кажеш — намеси се Алекс, — и вирусите искат да бъдат свободни. Но това не е повод да ги пускаме. Не можем да го публикуваме. Представи си какви поражения може да нанесе. Не бива да рискуваме.
— Добре — отвърна Сара. — Но няма начин хората, които стоят зад всичко това, да се оттеглят, като разберат, че сме разгадали «Обсидиан» или че вероятно имаме резервно копие. Няма начин.
Бен погледна към брат си.
— Не, няма да се оттеглят. Ходих до вкъщи снощи. Някой те чакаше.
Алекс усети как стомахът му се свива, споменът за нощта в банята изникна изневиделица.
— Какво стана?
— Реших, че някой може да се опита да те издебне от засада там, така че устроих контразасада. Проблемът беше, че имаше засада — но не за теб, а за мен. Или някой като мен. Трябваше да го предвидя. След това, което стана пред «Четири сезона», знаят, че разполагаш с професионална помощ — бодигард или нещо подобно. Надхитриха ме. Извадих късмет, че се отървах.
— Отървал си се? Какво стана с другия?
— Той не се отърва.
Алекс го погледна. Усещаше, че нарочно не иска да разбере намека в последното изречение. Но не можа да отпъди мисълта.
— Убил си някого в нашата къща? — успя да промълви сащисано.
— Вече няма нищо, ако това те тревожи.
— Да, тревожи ме.
— Супер! Тогава можеш да престанеш да се тревожиш.
— Но… мамка му! Бен, щом е било самоотбрана, а аз съм сигурен, че така е станало, можехме да извикаме полицията! Щяха да ни повярват. Щеше да има… ясно де, щеше да има труп. Тогава щяха да ни вземат на сериозно, щеше да им се наложи.
— Алекс, самозащитата е именно защита. Няма да се оставя да ме обвинят в убийство и после да се надявам, че някой добър адвокат ще убеди съдебните заседатели, че не съм превишил нивото на неизбежната отбрана. Сънуваш нещо.
— По дяволите, Бен, провалил си най-добрата ни възможност!
Бен стана от леглото.
— Аз съм я провалил? За два дена очистих трима души, които се опитваха да убият теб, и съм я провалил? Не си доволен от мен, така ли, Алекс? Какво искаш, да ида в затвора заради теб? Кажи ми какво искаш, мамка му?!
Стояха и се гледаха втренчено. Сара се обади:
— Вижте, въпросът е какво да правим сега?
Алекс я чу с половин ухо. Беше толкова бесен, че не знаеше какво да направи. Самонадеяният му всезнаещ брат, който си правеше каквото поиска, без да пита никого, без да помисли за последствията.
— Имам начин да разбера повече за човека, заради когото Алекс толкова се разстрои — отвърна Бен. — Разбира се, ако той одобри.
— Алекс беше на ръба да му каже Майната ти! — и после да се махне, пък да става каквото ще. Беше готов на всичко, стига да се отърве от помощта на този кретен, искаше му се брат му никога да не се е раждал.
Сара се обади:
— Отивам оттатък, за да можете да поговорите.
Върна се обратно в стаята си и затвори вратата зад гърба си.
Алекс погледна Бен.
— Защо вечно се държиш като кретен?
Бен поклати глава с отвращение.
— Ти си невероятен.
Алекс се приближи до стената. Защо думите му не стигаха до брат му? Защо никога не го чуваше?