Погледна към купа с дрехи на пода. Ризата изглеждаше малко странно. Не можа да разбере веднага защо.
Наведе се леко. Копчетата, ето кое беше странното. Нямаше ги.
Какво, по дяволите, ставаше? Защо копчетата на ризата на Бен…
Изведнъж проумя.
Халатите. Неудобството, с което влезе Сара. Как мълчеше. Как двамата с Бен изведнъж бяха забравили ненавистта си.
Погледна към леглото. На възглавницата нямаше вдлъбнато. Чаршафите не бяха намачкани. Само завивката беше дръпната, и то набързо от някого, който се опитваше да създаде неубедително впечатление, че е спал тук.
Че е спал сам.
Погледна към Бен.
— Ти… не си… — чу се да казва.
Бен издържа погледа му за миг, после обърна глава.
— Мили боже, направил си го!
Бен облиза устни.
— Виж, след като ме нападнаха при дома ти…
— Какво общо има това?
— Обикновено след бой превърташ.
— Искаш да ми кажеш, че след като си убил някого, е трябвало да правиш секс със Сара? Не си имал друг избор? И това — само не ми го казвай — е войнишка привичка, която аз не мога да проумея. Така ли? Правилно ли те разбрах?
Бен въздъхна:
— Алекс, съжалявам.
Когато чу кухото извинение, Алекс изведнъж го намрази. Намрази го повече от всякога. Мразеше го за всичко, което беше причинил, за това, че имаше нужда от него, за това, че използва възможността, за да…
— Не съжаляваш! — извика той, като заби пръст в гърдите му. — Ти никога не съжаляваш. Независимо какво правиш, независимо какво причиняваш, никога не съжаляваш!
— За какво говориш? Току-що ти се извиних.
— Глупости!
— Тогава какво искаш от мен, Алекс? Кажи ми веднага, какво, мамка му, искаш от мен?
— Нищо. Нищо не искам от теб.
— Да, добре. Защото нищо не ти дължа. Пък и никога не си ми бил благодарен. Знаеш само да се оплакваш, ако приемем, че изобщо си забелязал какво правя за теб.
— Какво правиш за мен? Мили боже, как някой може да бъде толкова сляп?
— Сляп ли? — възкликна Бен. — Аз съм бил сляп? Непрекъснато ти спасявам задника, щом се забъркаш в нещо. Също като едно време в училище, само че сега хората, които са те подгонили, няма просто да ти хвърлят един бой, ами ще те убият! Мислиш си, че съм длъжен да те защитавам, и то до такава степен, че дори не ти хрумва да ми кажеш едно благодаря. Е, писна ми. Същите простотии като едно време, дойде ми до гуша.
— Искаш да ти бъда благодарен, защото си разкарал няколко побойници в училище, така ли, Бен? Ти уби Кейти. Уби я. Защо просто…
Бен замахна толкова бързо, че Алекс нямаше време да реагира. Удари го в гърдите с две ръце и той политна назад към стената. Главата му се удари в мазилката и му излязоха свитки. Бен го сграбчи за ризата и го опря в стената, кокалчетата му се забиха в гърлото му. Алекс сграбчи китките на Бен и се опита да ги отскубне, но беше безполезно. Не можеше да говори. Не можеше да диша. Бен крещеше нещо несвързано, дъхът му пареше лицето на Алекс, зъбите му бяха оголени.
Алекс изви ръка, за да го удари, но беше прилепен към стената и не можа да замахне. Удари Бен в челюстта, но нямаше полза. Усети как дробовете му се гърчат за въздух и си помисли: О, боже, той се опитва да ме убие, наистина ще ме убие — и се паникьоса. Вдигна коляно, но Бен се беше извърнал с хълбок към него, слабините му бяха защитени. Заби нокти в ръцете на Бен, после в лицето му. Кокалчетата още по-здраво се впиха в гърлото му.
Някаква далечна частица от мозъка му шепнеше: Пистолет, пистолет, пистолет.
Бръкна наслуки за пистолета в джоба си. Очертанията на стаята сякаш се размиваха зад лицето на Бен, сиви облаци пълзяха по краищата на всичко.
Пистолет. Пистолет. Пистолет…
Бен заби коляно в топките му. Болката избухна в слабините му, светлина изригна зад очите му. Брат му отстъпи назад и той се свлече на пода, давеше се и му се гадеше.
Бен коленичи и извади пистолета от джоба му, после се отдръпна от него.
— Какво искаш да направиш, Алекс, да ме застреляш ли? Това ли искаш?
Алекс успя да се изправи на колене. Държеше се за гърлото и корема и си поемаше задъхано въздух.
— Да ме застреляш ли искаш? — попита отново Бен. — Мислиш, че аз съм убил Кейти? И татко? И мама? Мислиш, че аз съм виновен? Е, ето ти възможност да отмъстиш за тях. Давай.
Нещо тупна силно на килима до Алекс. Погледна и видя пистолета, който Бен беше взел от джоба му.
Хриптеше и се мъчеше да не повърне. Ще те убия, помисли си.
— Хайде, нали си много корав? Няма ли да защитиш мнението си?
Алекс взе пистолета и го насочи в лицето на Бен. Представи си как натиска спусъка, представи си как брат му полита назад от силата на куршума, който се забива в него.