— Точно така — рече Бен. — Това е начинът. Давай, Алекс! Аз съм човекът, който е убил цялото ти семейство, нали така? Аз го направих, аз съм виновен за всичко. Давай!
Просто дръпни спусъка. Дръпни спусъка. Разкарай самодоволната му усмивка завинаги.
Бен поклати глава с отвращение.
— Няма да те чакам вечно, глупако. Това е шансът ти. Щом искаш да стреляш, стреляй.
Алекс се изправи на крака, гърдите му още свиреха. Стана му гадно, че Бен дори не го беше страх. Всъщност това беше най-гадното.
Тогава го уплаши. Направи го. Той се опита да те убие. Направи го. Кейти. Мама. Татко. Направи го, направи го, НАПРАВИ ГО.
Общата врата, свързваща двете стаи, се отвори вляво от него. Погледна натам. Беше Сара.
— Спри! — извика тя.
Бен погледна първо към нея, после към Алекс.
— Последна възможност — рече той.
— Алекс, полудя ли? Свали пистолета. Свали го!
Боже, искаше да го направи. Но от мисълта да забие един куршум в омразния скапаняк, който му беше брат, му се догади отново.
Не можеше. Знаеше го. И това, че и Бен го знае, че брат му беше наясно през цялото време, направо го влуди.
Без да се замисли, замахна и хвърли пистолета към главата му. Улучи го в челото и Бен падна на земята.
Сара извика:
— Алекс!
— Добре — рече Алекс. — Сега е твой ред. Давай!
Бен седна. От зейналата рана на челото му се стичаше струйка кръв. Вдигна пистолета.
— Искаш да ме убиеш? — изкрещя Алекс, като заби палци в гърдите си. — Уби всички останали. Давай! Убий ме и мен!
Бен прокара пръсти по челото си. Погледна кръвта по тях и ги изтри в халата.
— Ако изобщо ми пукаше за теб — отвърна той, — щях да го направя. Но не ми пука. Свършено е между нас. Оправяй се сам.
Приближи се до купчината дрехи на пода, свали хавлията, все едно Алекс и Сара изобщо ги нямаше, нахлузи панталоните си, после обувките, след тях ризата без копчета и накрая сакото. Вдигна чантата си и извади мобилните телефони на Алекс и Сара. Хвърли ги на леглото и преметна чантата през рамо.
— Бен — рече Сара. Той мина покрай нея и влезе в банята, сякаш изобщо я нямаше. След секунди излезе, притискаше кърпа към челото си.
— Бен — повтори тя.
Той спря и я погледна.
— Беше грешка — рече. — Забрави го.
После отвори вратата и излезе. Тя се хлопна зад него и той изчезна.
За миг в стаята настъпи неловко мълчание. После Сара попита:
— Какво стана, по дяволите?
— Нищо — отвърна Алекс, изведнъж му се видя толкова противна. Беше я взел, за да ѝ помогне, защото можеше да я грози опасност. И тя му се беше отблагодарила, като оправи брат му. Цяла нощ се беше мъчил да разбие «Обсидиан», докато двамата се бяха чукали като зайци. Да върви по дяволите! Нямаше нужда от нея. Нямаше нужда от никого.
— Отивам си у дома — рече той. — Ще се видим в службата.
— Как така си отиваш у дома? Бен току-що ти каза…
— Не ми се слуша! — отвърна Алекс по-рязко, отколкото беше възнамерявал. — Просто… както ти каза той, забрави за всичко. Забрави.
Прекоси коридора и влезе в третата стая да си събере багажа. Не му пукаше дали някой го преследва. За нищо не му пукаше. Ако някой го убие, ще тежи на съвестта на Бен. Както и всичко останало.
28.
Оттегляне
Бен измина няколкото пресечки до Китайската болница на Джаксън Стрийт. Сутрешното слънце се показваше на хоризонта, блясъкът беше достатъчен, за да го накара да се смръщи. Главата му пулсираше от удара с летящия глок, чувствата му бяха объркани от всичко, случило се преди малко, но въпреки това взе необходимите предпазни мерки по пътя.
Не беше очаквал, че Алекс ще хвърли пистолета. Това му напомни колко опасен може да е един аматьор. Защото нито един професионалист на света нямаше да хвърли пистолет, поне не и зареден и готов за стрелба. Беше просто… противно на всички инстинкти.
Разбира се, пистолетът не беше зареден, макар че Алекс не го знаеше. Докато той беше на пода и се мъчеше да си поеме въздух, Бен бе извадил пълнителя и го беше изпразнил. Знаеше, че брат му няма да забележи разликата. И въпреки че само се опитваше да засрами и унижи малкия нещастник със собствените му номера, убеден, че той няма да има куража да дръпне спусъка, все пак сигурното си беше сигурно.
Намръщи се от болката в главата. Носеше няколко охлаждащи превръзки в чантата си и можеше да ги използва, за да спре кръвта, но болницата беше толкова близо… щяха да дезинфектират раната и да я затворят както трябва, а превръзките щеше да запази за истински спешен случай.