— Имай ми доверие, моля те.
— Ами Сара?
За миг върху лицето на Бен се изписа истинско съжаление.
— Искаш да кажеш…
— Не, не това. Забрави за това. Грози ли я опасност?
— Колкото и теб, а може би по-малко. Но се съмнявам, че точно сега ще иска да ме чуе.
Алекс въздъхна.
— Вероятно и мен няма да послуша.
Настъпи пауза. Бен рече:
— Съжалявам.
Алекс поклати глава. Беше се държал като пълен кретен в хотела. Сара не му беше приятелка. Дори не се беше опитал да я свали и знаеше, че никога нямаше да събере достатъчно смелост. Просто бе изревнувал и толкова. Но сега вече не изпитваше подобни чувства.
— Сигурен ли си, че идеята е добра? — попита той.
Бен изви пръсти така, че кокалчетата му изпукаха.
— Не. Но не виждам нищо по-добро. Иди някъде. Почини си. Ще ти се обадя след няколко часа.
Бен тръгна и Алекс започна да се облича. Почуди се къде да отиде. Пак на хотел? Писнало му беше от хотели. По дяволите, толкова бе уморен, че можеше да поспи и в библиотеката няколко часа.
Щеше му се да вярва, че Бен може да оправи всичко, но не можеше. Бяха убили двама души заради «Обсидиан». Собственият му шеф беше част от всичко това. Бяха проникнали в базата данни на патентното ведомство, в архива на фирмата. Не бяха хора, които ще се оставят да бъдат разубедени. Защо Бен си мислеше, че като му е брат, това ще промени нещо? Връзката щеше по-скоро да коства неговия живот, отколкото да спаси този на Алекс. Защо Бен не можеше да го разбере? И защо Алекс не успя да го убеди?
Нахлузи една фланелка и започна да крачи нагоре-надолу. По дяволите, Бен правеше грешка. Почуди се дали да не му се обади, но реши, че няма смисъл. Когато брат му си наумеше нещо, никой не можеше да му го избие от главата.
Осъзна, че мисли само за това какво може да се случи на Бен. И после разбра още нещо: Бен искаше точно това. Алекс да не се страхува за себе си. Спомни си колко внимателно го беше извел от стаята на Кейти преди толкова много години и се почуди защо се бяха разбрали толкова погрешно един друг.
Продължаваше да крачи. Какво щеше да прави, просто да си седи, да се надява, че греши, и да чака Бен да оправи работата?
Това беше лудост. Трябваше да направи нещо. Трябваше да рискува. Грабна мобилния си телефон и се обади на Сара.
Свърза се с гласовата й поща.
— Сара — каза той, — Алекс се обажда. Извинявай за сутринта. Слушай, току-що се видях с Бен и той ми каза един куп неща, които стават и които трябва да знаеш. Кани се да направи нещо наистина глупаво и аз трябва… трябва да измисля как да му помогна. Обади ми се.
Взе лаптопа си и излезе.
31.
Притиснат
Бен влезе с колата в Пало Алто да разузнае. Не беше идвал близо десетилетие и дори градът да не се бе променил много, макар че сигурно беше по-различен, не можеше да разчита на спомените си. Беше гледал на света по-друг начин, докато живееше тук, и други неща му бяха правили впечатление. Преди виждаше квартали. Сега трябваше да огледа терен.
Обиколи пеша пресечките в центъра, оглеждаше без всякаква проява на сантименталност какво се е променило и какво не. Обръщаше особено внимание на уличките и накъде водят, кои улици са еднопосочни, разположението на банките и бижутерийните магазини и останалите места с наблюдателни камери. Щом приключи с огледа на тактическото разположение в града, започна да търси подходящо място за среща. Откри го в ресторант на име «Купа Кафе». Имаше градина отпред, навътре от тротоара, приютена под павилион, издигнат върху дебели колони. Застана пред една от масите в градината и забеляза, че му се открива добра гледка към входа на Ситибанк от отсрещната страна на улицата и двата магазина по-надолу и че ако се разположи зад една от колоните, ще си осигури известно прикритие и никой няма да го види от улицата. Всички маси бяха заети, но все някоя щеше да се освободи. Ако трябва, щеше лично да се погрижи.
Влезе вътре. Ресторантът беше под формата на дълъг правоъгълник, витрината към улицата беше откъм късата страна, барът бе разположен по дългия край, а на отсрещната стена имаше стенопис. Масите бяха наблъскани една до друга и въпреки че още не се бе свечерило, салонът беше пълен. В дъното имаше едно помещение, влизаше се през голям открит вход, виждаше се само отчасти отпред. Отиде дотам и откри това, което търсеше: авариен изход без аларма, затваряше се от вътрешната страна. Излизаше на уличка, която се свързваше с три други, водещи в три различни посоки. Ако нещата станеха много напечени, можеше да си вдигне задника и да изчезне в някоя от тях.