— Искам да говоря с Бен.
— Съжалявам, синко, не мога да рискувам. Не искам двамата да си предавате съобщения.
Добрият преговарящ знае, че не трябва да бърка средствата с целите. Целта тук беше да се увери, че Бен е добре. Да говори с него беше един от начините.
— Попитай го как се казваше кучето ни — рече Алекс.
— Моля?
— Искам да се уверя, че е добре. Разбирам защо не искаш да ми дадеш да говоря с него, но предполагам, че нямаш нищо против да потвърдиш по друг начин, че той е добре.
Настъпи пауза. Гласът отвърна:
— Не, нямам нищо против — нова пауза. — Арло.
— Добре. А сега… — Замлъкна. Не знаеше нищо лично, което да попита Сара. Дойде му само: Какво направи с ризата на Бен, но слава богу, измисли нещо по-добро.
— Попитай Сара каква е марката на спортния екип, с който ходи на фитнес — рече той.
Настъпи нова пауза, този път по-дълга. На Алекс му се стори, че чува нещо отзад… кашляне? Не беше сигурен.
Гласът каза:
— „Андър Армър“.
Добре. Живи бяха.
— Ще се срещна с теб — рече Алекс. — Но трябва да си наясно с едно — пробута му същия блъф, който бе проработил при Озбърн. — „Обсидиан“ е кодиран и готов да бъде публикуван в една дузина нюзгрупи в мрежата. Ако нещо се случи с някого от тях, програмата и всичко останало ще стане публично достояние.
— Предпазлив си — отвърна гласът, — разбирам те. Уважавам това. Донеси ми каквото искам и ти обещавам, че всичко ще бъде наред.
Телефонът прекъсна.
Алекс скръсти ръце и започна да се люлее напред-назад, борейки се с паниката.
Мисли. Мисли. Мисли.
Но не можа да измисли нищо. Ако имаха още едно копие от изходящия код, можеха просто да го публикуват.
Чакай! Трябваше да има още едно копие. Хилзой не би дал изходящия код със скритите функции за патентоване. Програмата имаше две версии, което означаваше, че и изходящият код трябва да има две версии. Хилзой винаги държеше да има бекъп на всичко. Сигурно беше направил и бекъп на втората версия на изходящия код някъде.
Но къде? Нямаше нищо друго в записките му, а и дори да имаше, Алекс не би смогнал да го намери. А на диска нямаше нищо друго. Беше го преглеждал отново и отново и единственото външно нещо беше онази емпетройка. Как се казваше песента? Сара я беше познала. „Погребална песен“, точно така. За бога, Хилзой не би могъл да избере по-подходящо заглавие.
Но в песента нямаше нищо. Беше я прегледал. Беше просто…
И тогава му хрумна нещо. Вероятността беше едно на хиляда, но не разполагаше с нищо друго и в ужаса и отчаянието си се вкопчи здраво в нея.
Погледна си часовника. Имаше време. Можеше да свърши тази работа. Трябваше му само интернет връзка.
И адски много късмет.
34.
Аварийна спирачка
Бен слушаше Хорт от задната част на вана, гневът и яростта му се увеличаваха. Алекс не знаеше какво прави. Щеше да кацне при Хорт като муха на росянка.
Намираха се в един пътнически ван за осем души. Двамата със Сара бяха на средния ред, тя откъм страната на шофьора, той откъм страната на пасажера, ръцете им бяха закопчани с белезници зад гърбовете. Азиатецът караше, Хорт беше на предната седалка. Двамата мъже, които го бяха обградили в кафето, седяха отзад.
Когато Хорт го попита как се е казвало кучето им, Бен разбра веднага какво прави Алекс. Тактически беше хитро. Стратегически беше катастрофа. Каква полза щеше да има, ако се увери, че Бен и Сара са живи, щом като потвърждението щеше да го накара да стори нещо, в резултат на което и тримата щяха да са мъртви до половин час?
Но все пак каза, че кучето се е казвало Арло. Можеше и да издържи, ако се бяха опитали да му го изтръгнат с бой, но не виждаше никакъв смисъл. Щяха да го убият и накрая пак щяха да хванат Алекс. Трябваше да действа директно.
Когато Хорт попита Сара за марката на дрехите й, тя отвърна „Сорс Фордж“. Бен позна името на техническия сайт от разговора предния ден в хотела. Беше се опитала да каже на Алекс: майната му, просто пусни „Обсидиан“ в мрежата, по-добре е от нищо. Инстинктите й бяха добри, но Хорт не се върза. Кимна на мъжа зад Бен, той метна една примка около врата на Бен и започна да го души. Сара издържа само две секунди и се поправи.
Да, инстинктите й бяха добри. Не само тактиката, но и целта. Защото нищо нямаше да ги спаси, докато Хорт още имаше шанс да се сдобие с „Обсидиан“. Боже, само ако беше знаел как стоят нещата в действителност, докато бяха в хотела. Алекс и Сара можеха да си свършат работата и операцията на Хорт щеше да приключи още там.