Выбрать главу

Сара беше изскочила от вана, ръцете й бяха още вързани отзад. Погледна към Бен.

— Бягай! — извика той.

Мъжът изби ръцете на Бен встрани и мина покрай него. Сграбчи го отново за косата и уви ръка около гушата му. Бен вдигна юмруци точно навреме, за да не може другия да почне да го души.

— Бягай! — извика отново.

Сара побегна като сърна. След секунда мъжът зад него извика и отпусна хватката. Бен се завъртя и видя защо: Сара беше изтичала зад него и го бе захапала за ръката. Беше увиснала като териер. Мъжът замахна, за да я удари. Бен кръстоса ръце и ги провря през врата му, стисна го за гушата в триъгълника, който се оформи между китките и веригата. Наклони китки назад, а лактите напред. Очите на мъжа изскочиха и той изплези език. Бен усети как хрущялът се врязва и натисна още по-силно, белезниците прорязаха китките му.

Изведнъж избухна бяла светлина и той се озова с лице към небето, не можа да разбере какво стана. Душеше мъжа, убиваше го и изведнъж…

Главата му пулсираше. Някой… някой просто го беше цапардосал с пистолет отзад. Погледна към вана. Азиатецът натъпкваше Сара обратно. А Хорт… Хорт държеше Алекс за косата, опрял пистолет в слепоочието му.

Не — помисли си Бен. Но думата не излезе от устата му. — Не.

Алекс държеше лаптоп. Мили боже, беше донесъл „Обсидиан“ ли? Всичко свърши.

— Качвай се във вана, Бен — нареди Хорт. — Или ще те разкрася с мозъка на брат ти.

Бен се изправи на крака и се отправи, олюлявайки се, към колата. Имаше чувството, че някой пробива черепа му с бормашина.

— Всичко е наред — каза Алекс. — Донесох им това, което искат.

— Алекс — рече Бен и спря. Не знаеше как да го каже. И тримата бяха мъртви.

Този път ги закопчаха заедно със Сара. Китките му бяха окървавени.

— Това беше голям подвиг — каза й той, защото искаше тя да се чувства добре през малкото време, което им оставаше. — За адвокат. — Но Сара като че ли изобщо не го чу. Искаше да каже нещо и на Алекс, но какво? Алекс им бе поднесъл „Обсидиан“ на тепсия. Играта свърши.

Потеглиха. Мъжът, когото Бен бе изритал в кръста, стенеше, сякаш някой е стегнал пръстите му в менгеме, а другият, когото беше опитал да удуши, кашляше толкова много, че сякаш щеше да си изкашля дроба. Каквито и поражения да им беше нанесъл, надяваше се да са завинаги.

Хорт се обърна на седалката и насочи пистолета към Бен.

— Добре, синко — каза той на Алекс. — Ясно и просто. Искам да изключиш аварийната спирачка, която си измислил.

Аварийна спирачка. Какво бе направил Алекс, беше настроил някаква програма, която да разпространи „Обсидиан“, и никой друг, освен него не можеше да я спре? Боже, с това беше гарантирал само че ще го измъчват, преди да го убият.

— Трябва ми връзка с интернет — отвърна Алекс.

— Алекс, недей — рече Бен. — Ще ни убият и тримата в мига, в който…

— Ще ви убия и тримата, ако не го направи — безстрастно отвърна Хорт. — Както казах, Бен, не исках да става по този начин. Но мисията е по-важна.

— Карай към Маунтийн Вю — рече Алекс. — Гугъл покри целия град с безжичен интернет.

Бен се намръщи.

— По дяволите, Алекс…

— Бен, знам какво правя.

— Без повече приказки — заповяда Хорт.

Бен затвори очи. Главата му пулсираше, китките го боляха и бяха изгубили шансовете си сто процента.

Караха мълчаливо. Бен опита да се съсредоточи върху болката, защото това, което чувстваше в тялото си, беше много по-леко от онова, което ставаше в ума му. Беше глупак. Това, дето вярваше, че липсата на правила се отнася само за борбата с лошите. А какво излезе? Хорт беше още по-безпощаден. Затова той държеше пистолета, а Бен беше с белезници. Затова Хорт щеше да си върви по пътя, а те тримата щяха да бъдат заровени в някой плитък гроб. Винаги се беше смятал за реалист, дори се гордееше с това. А сега, в последните си минути на земята, бе принуден да признае истината. А тя беше, че е просто едно нищо и никакво глупаво наивно лайно и че истинските реалисти го бяха оплели в мрежите си и сега щяха да му видят сметката.

Когато стигнаха до Шорлайн Роуд в Маунтийн Вю, Алекс отвори лаптопа.

— Добре — рече той. — Имам връзка.

Отбиха встрани и спряха.