Имаше известни пречки по пътя, съществуваха разработки, които според Алекс можеха да им попречат да се сдобият с патент. Стана дума и за някаква евентуална секретна поръчка на правителството, която можеше да забави нещата. Но засега Алекс винаги успяваше да намери начин да заобиколи проблемите. Патентът още не беше изваден, но самото приложение беше доходоносно.
Първоначално Хилзой се притесняваше да напише изходния код2 в молбата за издаването на патента, защото всеки, който го видеше, щеше да узнае рецептата за създаването на „Обсидиан“, но Алекс го бе уверил, че Службата за издаване на патенти и търговски марки разглежда всички молби строго поверително в продължение на осемнайсет месеца — за това време ставаше ясно дали патентът ще бъде издаден. Щом веднъж бъде издаден, вече няма значение дали някой знае рецептата или не — не можеха да я използват, без да му платят големите пари. А ако опитаха, Алекс щеше да ги съди до дупка. Точно така, пичове, искате ли да играете, трябва да плащате.
Спря пред буика и си извади ключовете. Голяма бракма. Беше навъртяла повече от сто и петдесет хиляди километра и те й личаха до един. От таратайките, които можеш да препикаеш отвсякъде и никой нямаше дори да забележи. Мерцедес, помисли си той, не за пръв път. Или пък беемве. Черно, кабриолет. Щеше да му прави основен ремонт четири пъти годишно, така че винаги да изглежда като ново.
Човекът от контрола над вредителите излезе от вана. Носеше бейзболна шапка, гащеризон и ръкавици. Кимна на Хилзой през тъмните си очила и мина покрай него. Хилзой отвърна на поздрава, доволен, че не му се налага да убива плъхове, за да си изкарва хляба.
Дръпна още веднъж от цигарата, после я захвърли настрани, стана му гот, че не я е изпушил до края. Издуха дима към небето и отключи вратата на колата си. Да, скъпа, помисли си той. О, да! Нещата наистина започват да се оправят.
2.
Един-единствен път
Алекс Тревън крачеше из кабинета си в адвокатската фирма „Съливан, Грийнуолд, Прийст и Савидж“. Зад прозореца се ширеха яркосиньото небе и меките извивки на хълмовете на Пало Алто3, но Алекс не обръщаше внимание на гледката. Бяха му необходими пет крачки, за да стигне до покритата със слънчеви зайчета стена, където спираше, завърташе се и се връщаше обратно. Броеше стъпките, като си представяше, че върви по пътека вместо по зеления мокет, и се мъчеше да се разсее с дреболии.
Бесен беше. Хилзой, който обикновено беше по-точен дори от него самия, бе решил да закъснее, и то точно днес. Щяха да се срещнат с Тим Никълсън — шибания Тим Никълсън! — и партньорът на Клайнър нямаше да остане особено впечатлен, ако Хилзой не успее да дойде навреме на първата среща. Алекс също нямаше да изглежда кой знае колко добре.
Погледна часовника си. Е, оставаха още трийсет минути. Хилзой трябваше да дойде един час по-рано, за да репетират за последно речта и да си разпределят ролите, но ако се наложеше, можеха да минат и без това. Къде се бавеше обаче, дявол да го вземе?
Секретарката му Алиса отвори вратата. Алекс спря и впи поглед в нея, тя се сепна.
— Звънях му поне двайсет пъти — каза. — Включва се само гласова поща.
Алекс едва се въздържа да не се развика. Тя не беше виновна.
— Иди до апартамента му — нареди той. — Виж дали не е там. Саут Тент Стрийт в Сан Хосе. Забравих точния адрес, но го има в досието му. Продължавай да му звъниш по пътя и ми се обади, щом пристигнеш. Още имаме малко време, преди да се наложи да отложа срещата и да изглеждаме като кретени.
— Какво ще…
— Не знам. Обади ми се веднага щом пристигнеш. Върви!
Алиса кимна и затвори вратата. Алекс продължи да крачи.
Господи, не му позволявай да прецака всичко — помисли си той. — Заложил съм толкова много на това.
Алекс беше вече шеста година младши съдружник в „Съливан, Грийнуолд, Прийст и Савидж“ и се приближаваше до деликатния етап от кариерата си — „нагоре или навън“. Не че някой щеше да го пусне да си ходи; комбинацията от научни познания и патентно право беше прекалено необичайна и ценна за фирмата, затова изобщо не се тревожеше, че може да остане без работа. Не, проблемът беше доста по-коварен: на съдружниците във фирмата им харесваше да стои там, където си беше, и искаха да го задържат в това положение. Така че след година или най-много две щяха да започнат да му говорят за преимуществата на „външен консултант“, парите, стажа, гъвкавото работно време и сигурната работа.
2
Алгоритъм, написан на даден програмен език, който може лесно да се редактира. Изходният код на компютърната програма трябва да се транслира, за да се получи програма на машинен език, която може да се изпълнява от хардуера. За да се разбере действието на една програма, да се промени или допълни успешно, е необходим изходният й код. — Б.пр.