Във Вирджиния, където се намираше патентната служба, сега беше девет часът. Алекс позвъни на Ханк и се свърза с гласовата му поща.
По дяволите! Приятелят му винаги ходеше рано на работа. Добре де, можеше да е в тоалетната или да е отишъл някъде.
Съобщението гласеше да натиснеш 0, ако искаш да говориш с оператор. Алекс искаше. След малко една жена попита:
— Към кого да пренасоча обаждането ви?
— Опитвам се да се свържа с Ханк Шифман.
Настъпи пауза. Жената каза:
— Бихте ли изчакали една секунда?
След малко се обади друга жена, гласът й беше по-гърлен от този на първата, тонът — по-делови.
— Здравейте, обажда се Джейн Хамшър, директор на отдел „Компютърна архитектура, софтуер и информационна сигурност“. Мога ли да попитам с кого разговарям?
Алекс се замисли за миг. Ханк му даваше нелегално информация, не искаше да създава неприятности на приятеля си.
— Казвам се Алекс Тревън — отвърна той. — Приятел съм на Ханк от „Станфорд“.
Последва пауза, после жената каза:
— Разбирам. Съжалявам, че се налага аз да ви го съобщя, но Ханк почина вчера.
На Алекс му трябваше доста време, за да се увери, че е чул правилно. Превърташе думите на жената в главата си, опитвайки се да проумее казаното. Не можа.
Най-накрая заекна:
— Какво… какво се е случило? Как?
— Явно е получил инфаркт.
Алекс си представи Ханк, вегетарианец и истинска хала на корта за скуош.
— Но… Ханк беше напълно здрав. Искам да кажа, никога не съм познавал толкова здрав човек.
— Знам, за всички ни е голям шок. Изглежда е било нещо вродено, все още се опитват да разберат. Той ще липсва на всички ни. Беше добър човек и много способен.
Щеше да се измъкне. Алекс си помисли: Е, няма от какво да го пазя, щом в мъртъв, и каза:
— Работата е там, че Ханк ме… държеше в течение за една молба за патент на кодираща програма от името на мой клиент. Дали някой друг може да ми каже какво става?
Настъпи пауза.
— Ханк ли я разглеждаше? — попита жената, тонът й беше подозрителен.
— Не, още не беше дадена за разглеждане. Доколкото знам, е в Службата за първоначална оценка на патентите и подлежи на одобрение от Министерството на отбраната…
— Щом министерството даде разрешение, Службата за първоначална оценка ще я предаде на някой технологичен отдел, вероятно на 2130, както разбирам от описанието ви. Тогава ще се свържем с вас.
По дяволите, това не беше съчувствието, което се надяваше, че заслужава един опечален приятел.
— Добре — отвърна Алекс. — Благодаря ви.
— За нищо. И още веднъж моите съболезнования.
Затвори. Време за План Б. Неприятното беше, че след смъртта на Хилзой вече беше преминал към План Б. И той, по всичко личеше, не вървеше добре.
Първо Хилзой, после Ханк. Невероятно. Сякаш „Обсидиан“ беше прокълнат.
Замисли се какво да прави сега. Все пак трябваше да разбере кой ще наследи правата за патента, ако — когато — бъде издаден. Освен това да запретне ръкави и да направи пълна оценка на технологията — ползите, ограниченията, всички възможни приложения на различни потенциални пазари. Преди Хилзой сам хвалеше „Обсидиан“ като нещо, около което можеш да изградиш цяла компания. Сега, когато го нямаше, Алекс трябваше да говори вместо него.
Прегледа папката му и не остана изненадан, когато не откри никаква информация за семейството му. Добре, щеше да го възложи на Алиса. Да се свърже с бившата му жена и да разбере кои са най-близките му роднини — вероятните наследници при наличието на завещание или тези, които най-вероятно трябваше да го наследят, ако умре, без да е оставил такова.