За секунда си помисли, че има някаква грешка, че доктор Роузън е сбъркал стаята. Човекът в болничното легло беше неузнаваем — главата беше увита с бинтове, устата — зинала, с гумена тръба вътре, клепачите морави и подути.
И тогава, през бинтовете и раните, позна Кейти. Кейти. Този път сълзите не само изпълниха очите му, а потекоха като топли реки.
Майка му падна на колене до леглото и хвана ръката на Кейти.
— О, детето ми — прошепна тя. — Милото ми дете. Детенцето ми!
Баща му заобиколи от другата страна на леглото и хвана Кейти за другата ръка. Не каза нито дума. Кейти не помръдна.
Алекс усети как се изпотява. Защо държаха толкова топло в стаята? И дишането му се ускори. Не можеше да го успокои.
Бен се извърна и го погледна. Прегърна го през раменете и внимателно го изведе от стаята.
Застанаха в коридора, не говореха. Алекс усети, че диша учестено и не може да спре да плаче.
Очите на Бен бяха все така сухи. Разроши косата на брат си.
— Ще се успокоиш ли?
Алекс кимна, но съчувствието в жеста и гласа на брат му го накара да заплаче още по-силно. След няколко минути най-сетне успя да се овладее. Номерът беше да не мисли как изглежда Кейти в това легло. Колко малка, наранена и уязвима. Колко… бездушна.
Изтри отново лицето си в ръкава.
— Защо не си я докарал? — попита той. Само това се сети да каже.
Изведнъж Бен доближи лице до неговото.
— Не… съм… направил… нищо… лошо! — каза той, гласът му се извиси във вик.
Алекс отново ревна. Бен си тръгна.
След малко от стаята на Кейти се чу аларма. Дотича цял екип от лекари и сестри и родителите на Алекс трябваше да излязат. Той беше прекалено уплашен, за да попита какво става. Помисли си, че и без това знае, и не искаше никой да му казва, че е прав.
Бен се върна. Всички крачеха, без да продумат.
На Алекс му се искаше някой да го погали така, както беше направил Бен, когато го изведе от стаята, но явно всеки избягваше останалите. Баща му прокарваше пръсти напред-назад по стената, сякаш се опитваше да се хване за нещо. Майка му стискаше косата си и сякаш всеки момент щеше да откъсне цял кичур. Понякога някоя обувка изскърцваше по покрития с линолеум под, но иначе коридорът беше ужасяващо тих.
Алекс загуби представа за времето. После се появи доктор Роузън. Видя изражението му и моментално разбра — още едно новооткрито, неприятно зряло проумяване.
— Много съжалявам — каза доктор Роузън. — Направихме всичко, което можахме. Съжалявам.
Алекс видя как краката на майка му се подгънаха и как Бен скочи, за да я подхване. Баща му повтаряше: О, боже, не! Господи, не! Доктор Роузън им говореше нещо за донорство на органи, много съжалявал, че настоява, но Кейти можела да даде живот на други хора и трябвало да решат бързо. Алекс се опита да не мисли какво означава да вземат органите на Кейти, но успя да си избие представата от главата.
Родителите му се върнаха в стаята да се сбогуват. Бен се поколеба за миг и Алекс си помисли, че може би не иска да го остави сам. Но после той му обърна гръб и последва родителите си. Момчето се почуди дали брат му не му се сърди за това, което беше казало. Но защо той не беше докарал Кейти? Трябвало е да го направи, баща им беше казал да я докара. Защо Бен не го беше направил?
Остана отвън. Не можеше да влезе отново вътре. Просто не можеше. Не желаеше да вижда сестра си мъртва. Искаше му се изобщо да не беше влизал. Картината не спираше да се върти в главата му.
Спомените на Алекс от остатъка от нощта бяха милостиво мъгляви. Спомни си как родителите му се скараха за органите на Кейти. Баща му казваше, че такава щяла да е и волята на дъщеря им, как щели да се почувстват те самите, ако тя беше имала нужда от трансплантация? Майка му крещеше, че няма да позволи да нарежат на парчета малкото й момиченце. Накрая не подписаха документите. Алекс тайно си отдъхна.
Скандалите продължиха през следващите дни и въпреки че ставаха главно зад затворената врата на спалнята им, Алекс чуваше достатъчно. Уреждането на погребението. Къде трябва да бъде погребана Кейти. Пак за органите, макар че вече беше прекалено късно за това. Най-вече се караха за това, че Бен не я е докарал и дали баща им му беше казал да го направи.
Алекс никога не беше чувал родителите си да се разправят така и това го плашеше. Чудеше се дали няма да се стигне дотам, че да се разведат. Имаше приятели, чиито родители бяха разведени, но не беше предполагал, че и на него може да му се случи. Винаги беше изглеждало, че родителите му се обичат.