Пусна дълга въздишка. Безполезният му брат. Футболен герой, звезда в борбата. Универсален войник. Но когато наистина станеше напечено, той се превръщаше в невидим. И сега Алекс трябваше да коленичи и да му се моли за помощ?
И как щеше да му помогне? Какво можеше да направи Бен?
Беше добре обучен, Алекс го знаеше. Участвал беше като рейнджър в битката за Могадишу и бе спечелил цял куп медали. Алекс беше гледал филма „Блек Хоук“ и колкото и да се опитваше, не можеше да си представи, че Бен прави всичко това, но явно го правеше. После стана зелена барета или нещо от сорта. Така че, за бога, ако някой можеше да помогне…
Бедата беше, че не знаеше как да се свърже с Бен. Имаше пощенски адрес във Форт Браг, но беше отпреди четири-пет години; документите за наследството, които бе изпращал на адреса, се връщаха обратно неотворени. Явно Бен си получаваше пощата някъде другаде и дори не си бе направил труда да уведоми брат си. Проклет да е, ако тръгне да го моли.
Боже, дали Бен изобщо още беше в армията? Изглежда там му харесваше; Алекс трудно можеше да си представи, че е напуснал. Но…
Отиде на страницата на армията и последва линковете до сайт на име militarylocator.com, чрез който явно се откриваха служещи във всякакъв вид войски. Искаше се регистрация, за да го използваш. Алекс вкара името и имейл адреса си, после се поколеба. Вероятно беше обзет от параноя, но не пречеше да бъде предпазлив. Написа Джон Смит и си измисли фалшив имейл. Появи се прозорец за търсене: име, фамилия, род войски. Вкара Бен Тревън, армия и натисна бутона. Появи се нов прозорец: Бен Тревън, армия, активна служба. Е-8. Биография, няма достъп. Конфликти и операции, няма достъп. Интереси, няма достъп. Войскова част, няма достъп.
Е, две неща бяха ясни. Първо, Бен още служеше в армията. Второ, армията нямаше желание да разкрие с какво се занимава.
Беше даден телефонен номер 800 за „Военна информация“. Набра го и зачака. След сигнала се обади женски глас.
— Черайн Нелсън, с какво мога да ви помогна?
— Казвам се Алекс Тревън. — Чувстваше се неловко. — Опитвам се да се свържа с брат си Бен. Служи в армията, но не знам как да го открия. Спешно е.
Черайн му даде телефона на личен състав. Алекс се обади. Мъжки глас му отвърна, че няма информация за местоположението на Бен, но може да се погрижи съобщението да му бъде предадено.
— Щом не знаете къде е, как ще му предадете съобщение? — попита Алекс.
— Желаете ли да оставите съобщение, сър? — отвърна мъжът, отстъпчив като тухлена стена.
Алекс затвори. Щеше да се обади пак, ако се наложи.
Оставаше му още една възможност. Бен имаше имейл адрес, който майка му използваше за връзка. Алекс също му беше писал, за да го уведоми, че състоянието й се влошава, както и за наследството след смъртта й. Бяха минали повече от шест години и дори акаунтът да беше още активен, не знаеше дали Бен го проверява и колко често. Но си заслужаваше да опита.
Отвори ново съобщение и написа адреса на Бен в Яху. Замисли се за миг, после изписа „Спешно“ в полето „Относно“. Слезе надолу с табулатора и написа:
„Бен, снощи някой влезе с взлом в нашата къща и се опита да ме убие. Двама души, с които имах връзка, също бяха убити. Не ме гони параноя и не си измислям. Имам нужда от помощта ти. Моля те, обади ми се незабавно.
Изписа номера на мобилния си телефон и натисна „Изпрати“. Изчака малко и провери дали има поща. Нямаше съобщение, че писмото не е получено. Добре, акаунтът още беше активен. Но дали Бен го проверяваше? И дали щеше да се обади, дори и да го проверяваше.
13.
Шибано дежа вю
Бен гледаше Си Ен Ен в хотелската си стая в Анкара, когато мобилният му телефон избръмча. Погледна дисплея, чакаше съобщение от Хорт. Вместо това беше получил имейл. От… Алекс?
Намръщи се, почуди се какво ли можеше да е. Не помнеше кога за последен път се е чувал с брат си. Нещата с наследството отдавна бяха уредени. Не се сещаше за причина да го търси. Имаше някакви братовчеди, една леля… може би някой беше умрял?
Отвори имейла и прочете съобщението, после го прочете втори път. Затвори телефона си и поклати глава.
Същите говна като в гимназията, същите стари говна. Алекс беше направил нещо, което не биваше да прави, и сега имаше нужда батко да го измъкне. Удивително! Шибано дежа вю.