— Къде е Уоли? — попита той и се огледа наоколо.
Тя се усмихна, май се досещаше.
— Не знам. Някъде наоколо. Какво има?
— Татко искаше да те върна у дома до полунощ, но си мислех…
Тя се разсмя.
— Мислеше вместо мен да закараш Лариса.
Бен внимаваше да не се издаде.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички знаят, че току-що е скъсала с Дейв. И че си пада по теб.
Последва пауза. Бен беше изчукал много от момичетата от своя клас и доста от класа на Кейти. Някои си имаха приятели, но никой не разбра, защото той никога не се издаваше. Не искаше да накърни ничия репутация. Не искаше и да намали шансовете си да продължи да върши същото.
Повдигна рамене.
— Просто има нужда някой да я закара, нищо повече.
Кейти отново се засмя.
— Да бе, разбира се.
Бен се огледа наоколо, после отново се обърна към нея.
— Не казвай на никого, ясно?
Тя се усмихна.
— Някога да съм казала?
Бен не можа да сдържи усмивката си. Кейти беше умна, може би толкова, колкото и Алекс. Разликата беше, че никой не се чувстваше засегнат от нея, тя никога не караше човек да се чувства посредствен, унижен или пренебрегнат. Каквото и да знаеше Кейти, човек беше наясно, че ще го използва, за да ти помогне, че винаги е на твоя страна.
— Дали Уоли ще може да те закара?
— Разбира се.
— Супер.
Тръгна да си върви, но после се извърна.
— Хей, не е пил, нали?
— Не, нищо му няма.
За миг Бен си помисли, че може би трябва да провери, да говори директно с Уоли. Уоли не беше лошо момче, но обичаше да купонясва здраво.
После се сети за Лариса. Е, Кейти каза, че Уоли бил добре. Значи е добре.
— Хубаво тогава. Доскоро!
Тръгна обратно към Лариса, Кейти продължаваше да му се усмихва разбиращо, снизходително, с цялата топлота и доброта, която й беше присъща.
Хубаво тогава. Доскоро!
Странното беше, че ако не бе катастрофата, вероятно изобщо нямаше да си спомня бързата размяна на думи или как усмивката на Кейти се бе запечатала в ума му, докато си тръгваше. Никой нямаше да оспори решението му да остави Уоли да закара Кейти у дома. Защо да го правят? Нищо лошо нямаше да е направил. А дори и да беше, щеше да е леко провинение. Малко недоглеждане. Типичен случай на „няма лошо, няма виновен“.
Но лошото се беше случило. Това се оказа последният им разговор. А последните разговори, беше разбрал, погледнати от дистанцията на времето, винаги изглеждат натоварени с подтекст, който изобщо не са имали. Вероятно беше стигнал сам до този извод, но с всичко беше така. Всичко е важно, само че е скрито зад баналности, докато нещо ужасно не ги свали като кожа от оголена рана и не видиш потрепващите нервни окончания, за които дори не си подозирал, че се намират там.
Беше закарал Лариса у дома. Говориха си по пътя, но не помнеше за какво. Спомняше си само колко гладка беше кожата й, влудяващия овал на гърдите й под лекия пуловер, лекия мирис на парфюма й в купето на колата. Най-вече си спомняше как го гледаше, щом се обърнеше към нея, погледът й говореше, че може да има всичко, което си поиска, и че и тя го иска колкото него.
— Родителите ми ще са заспали — рече Лариса. — Но ако си много тих, можеш да влезеш. Ще чуят вратата и ще си помислят, че съм аз. Няма да станат.
— Мога да бъда тих — увери я Бен.
И беше, много по-тих от Лариса дори, чиято уста се налагаше да запушва неведнъж и два пъти, нищо че й викаше шшшт, шшшт, докато го правеха направо на пода на стаята й. Беше полудяла, това толкова я възбуждаше, че се беше забравила и викаше на десет метра от спалнята на родителите си, без изобщо да й пука.
После, докато караше към вкъщи, Бен не можеше да спре да се усмихва. Беше добра, толкова страстна. Сякаш Бийн не бе могъл изобщо до я задоволи. Почуди се дали беше викала, защото искаше да й запуши устата, или защото й харесваше, и въпреки че беше свършил два пъти, мисълта отново го възбуди. Боже, идеалният завършек на един идеален ден.
Когато паркира на алеята, най-напред забеляза, че в много от стаите свети. Погледна цифровия часовник в колата. Наближаваше два сутринта. Не разбираше какво става.
После видя, че колата на баща му я няма. Ох! Дали Кейти не се беше прибрала? Дали баща му бе отишъл да я прибере? Ако е така, здравата я беше загазил.