Бедата беше там, че начинът, по който се опитваха да го предпазят, правеше вината му сто пъти по-страшна. По-раншните им обвинения го бяха разгневили, а гневът предпазва поне отчасти. Сега, когато обвиненията бяха оттеглени, гневът се разсея и истината блесна с нова ужасяваща яснота.
Защото дълбоко в себе си той беше разбрал какво всъщност искаше да каже баща му. Старецът нямаше доверие на Уоли и искаше да е сигурен, че Бен — лично Бен — ще докара Кейти у дома жива и здрава. Може и да не го беше казал точно с тези думи, защото не искаше да изглежда, че им заповядва, че им се меси, но искаше да каже точно това. Бен просто търсеше начин да се измъкне, така е, защото това беше неговата нощ, той бе героят победител и Лариса Лий искаше да го изчука. Знаеше го, но се преструваше.
Искаше да им каже: не, вината не е тяхна, баща му се бе изразил съвсем ясно. Бен го беше разбрал чудесно, но не пожела да го послуша. Да го признаеш, да го приемеш, това беше правилното, независимо колко е трудно.
Опита се да каже нещо, но… не можа. Боеше се да говори, страх го беше, че ако го направи, ще изгуби самообладание. Или ще каже нещо, което не трябва, и ще стане още по-лошо. И затова замълча. Родителите му продължаваха да плачат. Накрая майка му стана и излезе, баща му я последва.
Част от Бен разбираше, че трябва да продължи разговора сега, че ако не го направи сега, никога няма да го направи. Но друга част му шепнеше, че родителите му вече страдаха достатъчно и трябва да ги остави на мира за известно време. Щеше да има възможност да признае вината си някой ден, когато тонът на разговора няма да е толкова смущаващ и мъчителен.
И той се вслуша във втория глас. Точно както беше послушал Кейти, когато му каза: Не, добре е. Вслушваше се само в това, което искаше да чуе.
Боже, две повратни точки за няколко дни. И беше поел в погрешна посока и двата пъти.
Защо повратните точки не се отбелязваха? ВНИМАНИЕ, ОПАСЕН ЗАВОЙ. Или нещо подобно. Някакво предупреждение: „Хей, мижавото на пръв поглед решение, което трябва да вземеш? От него зависи целият ти шибан живот“.
Бен въздъхна и поклати глава. После излезе да търси интернет кафе и обществен телефон.
14.
Без глупости
Някой почука на вратата на Алекс. Уанда, момичето от рецепцията, провря глава.
— Търси те някой, но отказва да каже кой е и настоява да дойда да те извикам да се обадиш при мен. Какво да направя?
Алекс си помисли: Какво, по дяволите?… — и после се сети: — Бен.
Но защо се обаждаше на служебния телефон? Откъде изобщо знаеше номера?
— Разбира се, ще дойда да се обадя — рече той, все едно това бе най-естественото нещо на света.
Отиде до бюрото на Уанда. Тя натисна едно копче и му подаде слушалката.
— Алекс е на телефона — рече той.
— Получих съобщението ти. — Беше гласът на Бен.
Настъпи пауза. Алекс каза:
— Откъде…?
— Дай ми телефон да ти се обадя, но да не е свързан с теб. Жената, която вдигна, има ли мобилен? Поискай да ти го даде за малко.
Алекс помоли Уанда да му даде номера на мобилния си. Тя му го каза и той го продиктува на Бен.
— Ще ти се обадя — рече Бен и линията прекъсна.
Алекс се усмихна на Уанда, когато взе апарата й.
— Параноичен клиент. Нови технологии. Прави го всеки път, когато иска да говори с мен. Ще отида в заседателната зала за няколко минути. Връщам се веднага.
Уанда бавно кимна с глава в знак на съгласие. Телефонът й вече звънеше, докато Алекс влизаше в заседателната зала и затваряше вратата зад себе си. Отвори го и каза:
— Откъде разбра да ми се обадиш тук?
— Не си в кабинета си, нали?
— Не, в празна заседателна зала съм. Откъде разбра да ми се обадиш тук?
— Преди обед е. Къде другаде може да бъдеш?
— Как разбра къде работя?
— Домейнът на имейла ти беше съливънгрийнуолд. Пуснах го в Гугъл.
О! Трябваше да се сети.
— Защо си го направил? Оставих ти мобилния си телефон. Защо е всичко това?
— Не знам в какво си се забъркал, нито с кого. Имейлите не са сигурни. Мобилните сигнали могат да бъдат прихващани. Може да са сложили бръмбари в кабинета ти, може да подслушват телефона ти. По-малко вероятно е някой да седне да подслушва централата на офиса, защото едва ли очакват да говориш чрез нея. Не е най-идеалното, но нямаше по-добър начин да отговоря на имейла ти. Ясно?