Бен го погледна, без да каже нищо, и той усети прилив на задоволство.
— Със същия успех можеше да кажеш: „Идвам отнякъде на Земята“.
Бен продължаваше да го гледа.
— Ако исках да знаеш повече, щях да ти кажа.
— Не съм го и очаквал.
— Това е най-умното нещо, което каза тази вечер.
Алекс се извърна, ядоса се. На Бен, че беше такъв кретен. И още повече на себе си, че изобщо го беше повикал. Боже, толкова отчаян ли беше наистина?
За жалост наистина беше.
След като се нахраниха, се качиха в стаята му. Алекс забеляза нещо особено в походката на Бен. Движеше се бавно, сякаш изчакваше, и главата му непрекъснато се въртеше. Оставяше голямо разстояние, когато завиваше зад ъглите, сякаш си даваше повече време и място да види какво има от другата им страна. В действията му нямаше никаква показност; бяха незабележими и Алекс разбра, че никога нямаше да забележи какво прави, ако Бен не го беше накарал да прочете на сайта.
Алекс отключи вратата и влезе пръв. Бен изостана и за миг Алекс се стъписа от почтителното изчакване. Но после брат му влезе и претърси стаята — гардероба, банята, под леглото — и Алекс разбра, че изчакването беше само тактическо, оставяше го да се натъкне пръв на проблема, ако има такъв. И преди да успее да осмисли какво може да означава всичко това, Бен отново започна да се държи както обикновено. Настани се в огромното тапицирано кресло, което гледаше към шосе 101, сякаш Алекс му беше дошъл на гости, и каза:
— Добре. Някакви нови инциденти?
Алекс преглътна объркването и раздразнението си, дръпна един стол така, че да са един срещу друг, и отвърна:
— Не.
— Как се чувстваш?
— Какво имаш предвид?
Бен присви рамене.
— Някой влиза в къщата посред нощ… дори и случайно да е било, пак е обезпокоително.
— Ами обезпокоен съм.
Настъпи тишина. Бен рече:
— Голямо самообладание си показал с това импровизирано оръжие.
Алекс кимна, не сваляше поглед от него.
— Утре искам да видя къщата и кабинета ти. Сега…
— Нали каза да стоя далеч от обичайните си места?
— Да. Утре ще бъда с теб, това е друго. Сега искам да ми кажеш нещо повече за технологията. „Обсидиан“, нали така се казваше?
Алекс му разказа. Когато свърши, Бен попита:
— Тогава защо просто някой не я е купил? Защо му е да убива изобретателя, патентния специалист и адвоката, подал молбата за патент?
— Защото… не искат никой да знае за „Обсидиан“?
Бен се прозина.
— От това, което ми казваш, така изглежда.
— Не виждам смисъл. Не е от нещата с двойна употреба, не е ядрено оръжие, нищо подобно. Това е алгоритъм за сигурност. Дава по-добра защита на мрежите. Все едно някой да се опита да убие човек, защото е измислил, знам ли, по-добра ключалка на вратата.
— А кой е против по-добрите ключалки за врати?
Алекс се замисли за миг и после отвърна:
— Крадците.
— Ето, видя ли. Вероятно си имаш работа с някого, който може да влиза с взлом в къщите такива, каквито са в момента. Не иска по-добри ключалки. Или пък иска само неговият дом да е с такава ключалка, за да си няма проблеми с крадците. Или пък съществува употреба, за която ти не подозираш, но някой друг я е забелязал.
— Значи мислиш, че може да има нещо вярно?
Бен завъртя глава така, че прешлените на врата му изпукаха.
— Може да има, може да няма. Изобретателят може да е продавал хероин. Това е много рискова професия. Специалистът по патенти е имал сърдечно заболяване…
— Да, но не може ли такова нещо да се симулира? Искам да кажа, някой да го е убил, но да го е направил така, сякаш е било инфаркт?
— Тези неща се правят по-лесно по филмите, отколкото в реалния свят. Казват, че имало един човек преди, японец или полуяпонец, който успешно вършел такива работи, но мисля, че това е мит. Както и да е, според слуховете се бил оттеглил.
— Ами ако не е? Ако приемем, че специалистът по патенти е бил убит? Да кажем, че и човекът, който влезе с взлом у дома, е искал да ме убие.
— Добре, нека да приемем, че спецът по патенти е бил убит. Но човекът, който е влязъл у дома, не е искал да те убива.
— Какво искаш да кажеш? Защо му е…
— Мога да изтъкна поне няколко причини, но убийството ти, поне в този момент, не е сред тях.