Алекс седеше безмълвен, беше потресен. Представа нямаше какво да прави.
— Въпросът тогава е следният — продължи Бен, като го погледна: — Защо са те оставили да се измъкнеш?
— Какво искаш да кажеш?
— Убили са двама души в двата края на страната. Единият от тях явно по много изкусен начин, така че да изглежда като инфаркт. Можеха да ликвидират и теб по всяко време. Защо не са го направили?
— И аз бих искал да разбера.
Бен барабанеше с пръст по бедрото си.
— Мисля, че са направили грешка.
— Тоест?
— Съвършенството е враг на доброто. А те се мъчат да са съвършени.
— Хей, Бен? Не разбирам какви ги говориш.
— Някой иска това изобретение. Не, не го казвам както трябва. Не искат никой друг да го притежава, тоест не искат никой друг да знае за него. Постави се сега на тяхно място. Целта ти е изобретението да изчезне. Какво ще направиш?
— Не, може, много е…
— Ако се налага. Какво ще направиш най-напред?
Алекс се замисли.
— Изобретателят — каза той след малко.
— Добре. Така както се развиват събитията, кой умря пръв?
— Изобретателят.
— После?
— Ще хвърлям ези-тура между специалиста по патенти и адвоката, който движи патента.
— Премахнали са спеца по патенти преди теб. Може би са говорили с него, преди да умре. И с теб също са искали да говорят.
— За какво е всичко това, по дяволите? — попита Алекс.
Бен не му обърна внимание.
— Но ти си се измъкнал. Те са те следили и изведнъж теб те няма нито у дома, нито на работа. Какво заключение си вадят от това? Че се спотайваш. Щом са го разбрали, са сменили приоритетите си. Какво щеше да направиш ти на тяхно място?
— Не знам… документите, предполагам. Цялата документация.
— Ето, готово.
— Но какво ще постигнат с това? Молбите за патент вече се подават по електронен път, всичко е в ИСПП, Информационната система за подаване на патенти. За достъп до нея имаш нужда от цифров сертификат и парола. Искам да кажа…
— Провери.
Алекс отиде на страницата на ИСПП, влезе с името и паролата си и вкара номера на молбата на патента. Нямаше нищо под този номер.
— По дяволите! — извика той.
— Няма ли го?
Алекс опита отново, този път по номера на вписването и после по клиентския номер. Нищо. Погледна към Бен и мълчаливо поклати глава.
— Видя ли? — попита Бен. — Първо са искали да премахнат хората, после документацията. Нарушил си последователността на операцията им, затова са сменили приоритетите. И фактът, че са могли толкова бързо да заличат документацията, означава, че са били готови да го сторят — но просто са искали първо да премахнат теб, ако може. Разбираш ли ме? Все едно се опитваш да почистиш. Ако не можеш да стигнеш до някой ъгъл, първо се насочваш към нещо друго и по-късно се връщаш към това, което не си могъл да оправиш.
Замълча, после рече:
— Това момиче, Сара. Каза, че ти е помагала за патента?
— Мамка му, да! Не мислиш, че…
— Споменава ли се името й някъде в документите? Има ли други хора, които да знаят, че е взела участие?
— Да, и на двата въпроса.
— В молбата за патента има ли адвокат за връзка или нещо от сорта?
— Да, това съм аз.
— Значи, щом знаят, че е младши адвокат, означава, че е от третостепенно значение.
— Искаш да кажеш…
— Всеки елемент от операцията предизвиква определена реакция, неща, които могат да я объркат и да я провалят. Така че се започва с най-важните цели. Както ти каза, това означава изобретателя, после е специалистът по патенти, след това си ти. Чак след като премахнеш основните цели, рискуваш да предизвикаш усложнения с премахването на младши адвокат, който е помагал при подаването на патента. Разбираш ли?
— Да. Мислиш ли, че я грози опасност?
— Щеше да я грози, ако аз ръководех операцията.
— Тогава трябва да я предупредим.
— Кои сме „ние“, бели човече?
— Не ги разбирам тези работи. Ще прозвучи така, сякаш съм се побъркал. Няма да иска да ме чуе. Тя е… инат.
— Това си е нейна работа.
— По дяволите, поне ми помогни да говоря с нея. Как ще се почувстваш, ако нещо й се случи?