Озбърн се подчини. Караха малко по черния път и когато вече не можеха да бъдат видени от Койот Хил, Бен рече:
— Спри и загаси двигателя.
— Какво искаш от мен?
Бен бутна детското столче на пода и се прехвърли на предната седалка, така че да може да вижда лицето на Озбърн.
— Искам да знам каква е връзката ти с „Обсидиан“ — рече той.
— Не знам за какво говориш.
— Програмата, която Алекс е подал за патентоване.
— Да, знам какво е „Обсидиан“, но не знам за какво говориш ти.
Бен се замисли. Съществуваха две възможности. Първо, Озбърн ръководеше цялото нещо и имаше впечатляващи връзки с наемници. Второ, той беше ръководен от външни лица. Но кое от двете? Озбърн трябваше да добие впечатление, че Бен знае повече, отколкото всъщност му беше известно. Това щеше да го накара да проговори и за да създаде подобна илюзия, Бен трябваше да тръгне в правилната посока. Стъпвайки на отговорите му, предположенията на Бен щяха да стават все по-конкретни. Целият номер беше една илюзия, така правеха и врачките, за да премятат доверчивите клиенти, и също както при тях, най-важното беше да създадеш доверие, да изглеждаш вещ, дори всезнаещ още от самото начало.
Личеше си, че Озбърн се опасява колко много неща са ясни. И макар в момента да го държаха на мушка, страхът му бе породен от нещо друго.
— Как се свързаха с теб? — попита Бен.
— Никой не се е свързвал с мен. Казах ти, не знам за какво говориш.
Бен се усмихна. Видя в очите на Озбърн, както и по внезапните капки пот, избили на челото му, че въпросът го ужаси. Добре, не беше той шефът. Някой го държеше с нещо. Но какво?
Погледна към детското столче на пода. Семейството му ли бяха заплашили? Не. Страхът на Озбърн не изглеждаше породен от добродетели. По-скоро беше свързан със… срам.
Какво знаеше Бен за него? Бяха се срещнали за кратко. Беше прекарал няколко минути в кабинета му. Алекс бе споменал нещо за Тайланд, нали? Имаше и снимка. Озбърн с някаква важна тайландска особа.
— Тайланд, нали? — попита Бен. Рискува, знаеше, че ако греши, Озбърн ще разбере, че блъфира, и после щеше да му е много трудно да набере отново инерция.
Но не грешеше. Озбърн мигна бързо и рече.
— В това няма никакъв смисъл.
Напротив, има — помисли си Бен. — Това нервно трепване на клепачите е по-добро и от детектор на лъжата.
— Снимки? — продължи Бен. — Видео? Какво беше?
Озбърн поклати глава, без да каже нищо. Клепките му мигаха толкова бързо, че бе уморително да го гледаш. Бен буквално подуши страха, който се излъчваше от него, кисела миризма, която изпълни купето на колата.
Детското столче — помисли си той. — Човек със семейство. Репутация. Обществено положение.
И влечение към нещо в Тайланд. Проститутки? Може. Травестити? Деца? В Банкок можеш да получиш всичко, което си поискаш.
Нямаше голямо значение. Вече знаеше достатъчно, за да го обработи.
— Трябва да разбереш едно — каза Бен. — Хората, които те изнудват, са и мои врагове. Даваш ли си вече сметка какво правя с враговете си?
Озбърн не отговори и Бен продължи:
— Така че кажи ми това, което искам да разбера, и тези, които са се набъркали в живота ти, ще изчезнат. Завинаги. Ако не ми кажеш, ще реша, че все още искаш брат ми да бъде убит. Което те прави… мой враг.
— Не е вярно! — отвърна Озбърн. — Не искам Алекс да бъде убит. Не искам никой да пострада.
— Кажи ми тогава. Убеди ме.
Озбърн впери поглед надолу. След малко промълви:
— Преди няколко месеца…
— Не гледай надолу. Искам да ти виждам очите.
Озбърн се обърна към него, лицето му се кривеше от страх и ярост.
Точно така, глупако. Усещаш ли го? Закачен си към човешки детектор на лъжата.
— Преди няколко месеца, тъкмо си тръгвах от офиса една вечер, и един мъж ме причака до колата. Извика ме по име: „Дейвид — каза той. — Радвам се да те видя“. Но аз нямах представа кой е. Подаде ми един кафяв плик. Каза, че имал нещо, за което не искал никой друг да разбере. Че може да се погрижи никой друг да не разбере.
— Какво имаше в плика?
Настъпи дълга пауза. Озбърн облиза устни и рече:
— Снимки.
— Снимки на какво?
— Снимки от Тайланд.
Добре, така ставаше. Картинката започна да се изяснява. Някой научава за „Обсидиан“. Засега не беше важно как; Бен знаеше от разговора си с Алекс, че има много възможности. Някой иска да заличи изобретението. Кои са основните възли, които трябва да се ударят? Изобретателят, адвокатът, спецът по патентите. Патентното ведомство. Патентната база данни. Адвокатската фирма.