Пристигането на краля беше възможност за Лепра да яхне кон и да изчезне дискретно. Имаше работа в гората и във всеки случай, беше по-добре да избягва Дампиер, докато мястото гъмжи от сини мантии. Луи XIII никога не пътуваше без отряда мускетари, които всичките познаваха Лепра и можеха да го издадат.
Той препуска четвърт час край гората, преди да поеме по някаква пътека.
Какво му беше казал Сен Люк?
„Под огромен дъб, в гората, недалеч от каменен кръст, който се издига на един кръстопът.“
Ако искаше да ги изследва, Лепра трябваше по-напред да намери входа към някогашните подземия на черната кула, която преди години се е издигала посред езерото в Дампиер.
Преваляше следобед, когато Арно дьо Ленкур премина по Малкия мост и с енергични крачки се озова под тъмния свод на „Малкия Шатле“.
Това, което предположи, щом видя описания от Сен Люк пентакъл, се оказа точно. Тейсие, специалистът по магии на Негово Преосвещенство, го потвърди и обясни, че съществуват няколко категории пентакли и че независимо от възможните грешки, пропуски или приблизителни очертания, този несъмнено е предназначен за благотворен ритуал. Определени характеристики в очертаването му изключваха всякакви съмнения.
„Мога да ви уверя — рече той, — че човекът, който е създал пентакъла, не иска да навреди на никого. Дори, смятам, че намеренията му са напълно противоположни.“
Тейсие обаче не можеше да се произнесе за каква конкретно церемония трябваше да послужи пентакълът в Дампиер. Предпазване, излекуване от болест, благословия, подмладяване? Скицата беше изключително несъвършена. Налагаше се да я сравни с всички изображения, които откриваше в магьосническите си трактати, а после, след щателни изследвания, може би да стигне до конкретно заключение. Ла Фарг разреши на специалиста по магии да се върне в дома си, придружен от Балардийо, който щеше да чака там, докато пентакълът бъде окончателно разпознат.
Ленкур пое по старата и много тясна улица „Дърварска“ в посока към площад „Мобер“.
След като Тейсие си тръгна, Сен Люк незабавно се оттегли, като промълви: „До довечера, в Дампиер.“ Ла Фарг, Марсиак и бившият шпионин на Кардинала останаха да разговарят в оръжейната зала на двореца на Ястреба. Алмадес само слушаше. Изказваха какви ли не предположения, опитвайки се да включат пентакъла във възможния заговор на Алхимика и на херцогиня Дьо Шеврьоз срещу краля. Напразни, безсмислени предположения. Имаше значение фактът, че Савелда, изпълнителят на най-престъпните поръчки на Черния нокът, беше в играта. Следователно заплахата беше съвсем реална.
Вместо да се измъчва с въпроси без отговор, Ленкур реши да се осведоми какво представлява Модюи, специалистът по магии на херцогинята. В края на краищата, той би трябвало лично да е заинтригуван от пентакъла. Затова отиде в двореца на Шеврьоз, намери го почти безлюден и не научи нищо ново за Модюи, освен че скоро е бил нает на служба при херцогинята. Този мъж представляваше интерес. Минаваше за маг. Всички предпочитаха да стоят далече от него и от всичко, свързано с личността му — дотолкова, че дори швейцарецът, който пазеше пред вратата на двореца, не знаеше адреса му в Париж.
След като мина по улица „Дърварска“, Ленкур пресече площад „Мобер“, от който започваше улица „Планината Сент Жьоневиев“. Този площад беше едно от петте места в столицата, където измъчваха и екзекутираха осъдените. Забързан, напълно безразличен, младият мъж не обърна никакво внимание нито на бесилките, нито на ужасяващото колело за изтезания, което монтираха върху нова платформа.
След като излезе от двореца на Шеврьоз, се сети, че херцогинята обичаше лукса. Тя си доставяше най-съвършените, най-красивите и най-скъпите неща. Новият ѝ специалист по магии вероятно не беше изключение от правилото. Нямаше съмнение, че някой ѝ беше препоръчал Модюи. Или поне той се ползваше с особен респект. Това, че името му не говореше нищо на Ленкур, беше без значение, тъй като ограниченият свят на специалистите по магии беше изключително потаен.
Обаче имаше някой, който добре познаваше този свят.
На улица „Затънтена“ Ленкур решително отвори вратата на книжарницата на Берто.
Един час по-късно, когато вече падаше мрак, Ленкур пристигна почти без дъх в двореца на Ястреба. Надяваше се да намери там Ла Фарг, но старият благородник вероятно вече беше в Дампиер с Алмадес и Марсиак.
— Ами Балардийо? — попита той Грибо.
— Господин Балардийо още не се е върнал — отговори портиерът.
— Толкова по-зле. Кон. Бързо!
Но точно в този момент в двора се появи конник. Беше Балардийо. Връщаше се от Тейсие, който най-после успя да идентифицира пентакъла, описан от Сен Люк.