Едната от тях ходеше напред-назад из помещението.
Беше кралицата, която с нервен глас твърдеше, че се отказва от някакъв план. Размислила и дълго се молила. Всичко това било лудост. Никога нямало да склони. Как е могла да повярва в успеха на подобно начинание? Но вече виждала нещата ясно. Да, трябвало да се откаже.
— Госпожо — отговори спокойно херцогинята, — още е възможно да промените мнението си. Всичко зависи от вашата воля. Само заповядайте.
— Добре. Ето, заповядвам.
— Това, което няма да се случи тази вечер, може да не стане действителност никога вече. Звездите не…
— Какво ме интересуват звездите?
— Сигурна ли сте, че сте премислили трезво нещата, госпожо? Задълженията на Ваше Величество…
— Моите задължения ми забраняват да предам краля! Що се отнася до останалото, трябва да се доверя на божественото провидение. Някой ден молитвите ми ще бъдат чути…
— Осъзнавате ли, че ако се откажете, вероятно ще трябва да признаете истината пред краля? Защото тайните изплуват на повърхността, госпожо. Повярвайте ми, тайните винаги изплуват. Полицията на Кардинала е навсякъде.
— Ще измоля прошка от краля.
— А какво ще стане с тези, които са ви помагали?
— Няма да позволя да ви безпокоят, Мари.
— Не мислех за себе си, а за другите.
— Кой може да ги съди за това, че са изпълнявали желанията на своята кралица?
— Ришельо може.
Настъпи тишина.
След това Анес чу, че госпожа Дьо Шеврьоз става, и направи няколко крачки… Отвори и затвори някакво чекмедже… Пак се върна при кралицата… И каза:
— Надявах се да ви спестя това изпитание, госпожо. Надявах се… Но вижте.
— Какво е това?
— Моля ви, госпожо, четете. И узнайте какво крият от вас.
Прошумоля скъпа материя: Анна Австрийска седна. Двете жени мълчаха, а после кралицата запита с глух глас:
— Това… Всичко това… Действително ли е?
— Така смятам. Боя се, че да.
— Кралят наистина ли предвижда да ме…
— Да, госпожо.
Кралицата избухна в ридания.
Сякаш призрачен конник бродеше в мрака.
Беше Ленкур, който, покрит с прах, яздеше пепеляв на цвят кон. Той препускаше от Париж, рискувайки да убие жребеца си. Премина като вихър през села, прескочи плетове, ровове, потоци, прелетя през дворове на ферми, излагайки се на всякакви опасности. Знаеше за какво е предназначен пентакълът. И благодарение на приятеля си книжаря, беше наясно, че специалистът по магии на херцогиня Дьо Шеврьоз не е този, за когото се представя.
— По-бързо, хлапе! По-бързо!
След един час Ленкур пристигна в двореца в Дампиер.
Щеше ли да му стигне времето да реагира?
В Дампиер вечеряха, а кралицата се появи, преди гостите да започнат да си задават въпроси.
Три маси бяха подредени в голямата зала на двореца. Почетната маса се намираше в дъното. Другите две, много по-дълги, бяха разположени перпендикулярно на първата. Поканените седяха от едната страна, с гръб към стената, а прислужниците поднасяха блюдата в средата. С помощта на виното се беше възцарило огромно веселие. Мъже и жени се хранеха с пръсти, разказваха си анекдоти и смешки, подиграваха се, кикотеха се. И вдигаха тостове. Чашата преминаваше от ръка в ръка, всеки отпиваше по малко, докато идваше ред на този, за когото беше предназначен тостът. Избраникът беше длъжен да пресуши чашата и под всеобщите ръкопляскания да изяде „тостето“ сиреч парченцето препечен хляб, останало на дъното. Тостовете следваха непрекъснато и се превръщаха във весели предизвикателства. Великолепен повод да се напие човек под формата на забавна игра. Очакван от всички, изборът на поредната жертва предизвикваше възторг и разбира се, никой не смееше да откаже оказаната му чест.
Кралят и кралицата, естествено, седяха на почетната маса, в компанията на херцог Дьо Шеврьоз, на херцогинята и на неколцина привилегировани, сред които бяха господин Дьо Тревил и маркиз Дьо Шатоньоф, пазителят на кралския печат. Отношенията бяха доста по-превзети, отколкото на дългите маси, независимо че Луи XIII опита от всички лакомства — впрочем това му беше навик, тъй като притежаваше апетит, равен на апетита на баща му. Все още бледа, Анна Австрийска едва докосваше храната. Очите ѝ бяха леко зачервени, затова госпожа Дьо Шеврьоз изрази безпокойството си. Кралицата обясни, че в стаята си била прекалила с парфюм с прекалено силен аромат. Дали тази шега успя да излъже някого? Тя накара краля да се засмее.