Выбрать главу
* * *

Възпрепятствана заради задълженията си като придворна дама, Анес успя да се измъкне едва след разгара на вечерята. Тя почти веднага откри Ла Фарг и Марсиак в полумрака на дискретен вестибюл, а Алмадес затвори плътно вратата подир нея.

— Е? — запита гасконецът.

Анес разказа за разговора между кралицата и госпожа Дьо Шеврьоз, който беше успяла да подслуша.

— Значи херцогинята наистина е организирала заговор срещу краля — отсече Ла Фарг. — Заговор, който трябва да приключи през тази нощ. А кралицата е съучастничка…

— Но за какво става дума? — запита Марсиак. — Нима ще посегнат на живота на Негово Величество?

— Не зная — призна Анес.

— Споменаха ли нещо за Алхимика?

— Не. Но мисля, че успях да науча мотивите на кралицата… След като тя излезе заедно с херцогинята, се вмъкнах в стаята и потърсих онова, което госпожа Дьо Шеврьоз ѝ даде да прочете, за да я убеди окончателно. Намерих го. Оказа се памфлетът, който емисарят на кралицата майка беше скрил в хастара на дублета си.

— Памфлетът, който обвинява краля, че иска да прогони кралицата, защото тя не го е дарила с наследник ли? — досети се Ла Фарг.

— И в който се твърди, че кралят се е договорил с папата по този въпрос…

— Значи кралицата участва в заговора срещу краля, тъй като се бои, че може да бъде прогонена?

— Боже мой…

— Но кралят никога няма да я прогони! — възкликна Марсиак. — Анна е сестра на испанския крал. Това би било жестока обида! Повод за война!

— Достатъчно е кралицата да повярва — заяви Анес. — Или по-скоро херцогинята да успее да я убеди…

Капитанът на Остриетата кимна с глава.

— Добре — рече той. — Трябва да говоря с Тревил. Ти, Анес, се върни при кралицата и стори всичко възможно да не я изпускаш от очи. Балът скоро ще започне.

* * *

Лепра прониза една сила, която се промъкваше между краката му, после, с върха на рапирата си, я вдигна, за да я огледа на светлината на фенера. Нагъсто подредени червеникави криви линии украсяваха черния ѝ гръб. Саламандърът беше дълъг и тежък колкото голям плъх. Извиваше се около стоманеното острие, което го измъчваше. Обаче плюеше жлъч, опитваше се да хапе и да драска с нокти, а не да се освободи.

„Гадост“ помисли си Лепра и издърпа рапирата рязко, а влечугото отхвръкна настрана.

Силата се удари в стената, после падна на пода с глух шум. Все още беше жива. В мрака съскаха раздвоени езици. Това беше началото на нахвърлянето върху плячката, което мускетарят очакваше. Скърцаха остри нокти, люспести кореми се плъзгаха по каменната основа, от всички страни се струпваха сили и се нахвърляха върху агонизиращата си посестрима, за да я разкъсат. Ожесточението на битката и вкусът към кръвта скоро доведоха до резултат. Люспестите гърбове заблестяха, а чудовищният сблъсък, до този момент невидим, изгря с ореол от немощна светлина. Погубената сила не беше единствената жертва на тази дивашка борба. Няколко други, вече ранени, бяха на свой ред атакувани и разкъсани от по-едрите и по-жестоки влечуги.

Лепра отклони поглед от страшното кръвопролитие.

С рапира в ръка, той продължи да изследва подземията на черната кула — пространства, чиято площ все още му беше трудно да обозре. Те бяха много големи, вероятно огромни, във всеки случай много по-просторни от двете или трите мазета, които бе очаквал да намери сред руините на средновековната крепост. Повечето от залите бяха прихлупени, с кръгли и къси колони, поддържащи сводовете. Празни и голи, обитавани от невидимите движения на силите, които ги пазеха, застлани с плочи, ехтящи под подметките на мускетаря, те бяха посрещнали сменящите се векове в мрачините на подземното безмълвие.

* * *

Ла Фарг изпрати съобщение на Тревил и дискретно се срещна с него след банкета. Информира го за разговора между кралицата и херцогиня Дьо Шеврьоз, който Анес беше подслушала, заяви, че без никакво съмнение се подготвя последното действие на заговор, и настоя охраната около краля да бъде засилена до сутринта.

Напразно.

— Няма да увелича нито патрулите, нито часовите — отговори капитанът на мускетарите.

— Сигурността на краля е под заплаха, господине.

— Знае ли човек? Но не бих могъл да тръгна против волята на Негово Величество. Той пожела да вижда край себе си колкото е възможно по-малко мускетари, за да покаже, че не изпитва никакво безпокойство да спи между тези стени…