— … и по този начин да измами бдителността на онези, които ще бъдат арестувани утре — разбра Ла Фарг.
— Точно така. Затова, ако дворецът, какъвто и да е мотивът, изведнъж се напълни с мантии…
Старият благородник кимна с глава, но остана угрижен.
Лявата му ръка стискаше дръжката на старата му рапира „Папенхаймер“, с другата оправи някаква гънка на тежкия колан, обърна се към прозореца и вдигна очи към нощното небе.
— Впрочем — добави Тревил — балът скоро ще започне. Кралят ще го открие с кралицата, след това, както ми каза, ще се оттегли да спи под предлог, че трябва добре да си почине преди лова, на който херцог Дьо Шеврьоз го е поканил на сутринта. Но и вие като мен знаете какъв дивеч ще бъде уловен утре… Така че кралят скоро ще се озове в покоите си, мускетарите ще бъдат пред вратата му и дори във вестибюла.
Някой почука.
Един мускетар влезе и обяви на своя капитан:
— Пристигна конник. Твърди, че носи важна информация от последния час, свързана със сигурността на краля.
— Как се казва?
— Ленкур. Бивш гвардеец на Кардинала.
Ла Фарг рязко се обърна.
След изтощителната езда Арно дьо Ленкур се опитваше да се приведе в приличен вид, когато Марсиак го намери в двора край голямата конюшня. Разгърден, той плискаше лицето и врата си с вода от ведро. Като видя гасконеца, смъкна пешкира от врата си, набързо се избърса и облече дублета си — току-що изчеткан, — който му подаде някакъв слуга от замъка.
— Трябва да говоря с капитана — заяви той, връчи монета на прислужника и взе от ръцете му шапката си.
— Ще ви отведа при него — отговори Марсиак.
— Добре.
Ленкур грабна рапирата си и закрачи редом с гасконеца, който го запита:
— Има ли новини от Тейсие?
— Да. Най-после той успя да разпознае пентакъла.
— Е?
— Това е пентакъл за плодовитост. Използва се при ритуал, който да помогне бездетна жена да зачене и износи плода.
— Сигурен ли сте?
— Не. Но според Балардийо специалистът по магии на Негово Преосвещенство е. Това ми е достатъчно.
Те преминаха по малкия подвижен мост, когато първите звуци от бала се разнесоха из двореца.
Докато с рапира в ръка продължаваше да изследва старите подземия на черната кула под светлината на фенера, Лепра си задаваше въпроса кой ги е построил и с каква цел.
Те му напомняха за светилище, убежище, което би могло да приюти някаква древна общност. Магьосници. Членове на еретичен култ. Или дракони. Как да разбере? Единственото сигурно нещо за него беше, че мястото вече не е — ако въобще някога е било — спокоен пристан. Камъните му сякаш бяха заредени със злокобна енергия, която измъчваше душата. Тишината изглеждаше обитавана от спомена за мъчителни събития. Мрачините криеха кошмари. Дори във въздуха, който дишаше, имаше…
Лепра си даде сметка, че започва да бълнува.
Опита се да се съвземе, разтърси глава и рамене.
Не трябваше да позволява на ужасяващите помещения да командват мислите му. Вероятно отдавна стоеше тук. От колко време всъщност? Нямаше значение. Мускетарят реши, че е видял достатъчно. Междувременно той забеляза, че силите стават опасно дръзки, а — за беля — пламъкът на фенера започна да отслабва.
Вместо да се върне назад, Лепра започна да търси стълби. Но скоро вниманието му привлече някаква врата: голяма и двойна правоъгълна порта, черна, с каменен горен праг, който беше украсен с преплетени драконовски мотиви. Заинтригуван, той се приближи предпазливо. Прилепи ухо, но не чу нищо. Пое си дълбоко дъх, блъсна едното крило…
… и то се отвори към кръгла стая с ониксов свод.
Просторна, но празна, тя бе потънала в сумрак. Имаше фриз там, където сводът стигаше до стената. В центъра на стаята се намираше широк кладенец. Четири врати, идентични с тази, през която Лепра премина, се издигаха две по две една срещу друга и сякаш сочеха към важни пътища.
Мускетарят остави вече ненужния му фенер и тръгна напред, без да изпуска рапирата от ръката си. Имаше чувството, че някога черната кула се е издигала вертикално от това помещение, което оглеждаше внимателно. Но не стигна по-далеч в разсъжденията си, тъй като някакъв шум го накара да се обърне.
Мирбо беше насочил към него зареден пищов.
— Ритуал за плодовитост — повтори Ла Фарг, след като изслуша Ленкур.
— Тейсие твърди така. Впрочем ние знаехме, че този пентакъл не е злотворен…