— Алхимика — рече той напълно сериозно — иска да отвлече кралицата.
С насочен към Лепра пищов, Мирбо прекрачи прага на кръглата зала, но не стигна по-далече. Може би се боеше да продължи под каменния свод. Вероятно нямаше намерение да стъпи върху мраморните плочки, от чиито жилки в мрака се разпръскваше златисто сияние. Нищо чудно да предпочиташе да остане на разстояние от онзи, който с рапира в ръка го гледаше право в очите, невъзмутимо и без да мигне.
Седем метра разделяха двамата мъже. Единият беше обърнал гръб на кладенеца, а другият — на мрачините в някогашните подземни помещения на черната кула.
— Каква е тази зала? — запита Лепра. — За какво се използва?
— Нямам представа. Както не подозирах за съществуването на подземията, преди да ви проследя. Учудващо е, че вие ги познавате…
Лепра си замълча.
— Но тъй като държа пищова — продължи Мирбо, — да сме наясно, че отсега нататък, аз ще задавам и въпросите. Разбрано? Добре. Кой сте вие, господине?
— Името ми няма да ви подскаже нищо.
— Все пак. Благоволете да задоволите любопитството ми.
— Аз съм Антоан Лепра, кавалерът Д’Оргьой.
— Мускетар ли?
— Да.
— И нищо повече?
— Да.
— Значи сте шпионин.
— Изпълнявам заповедите на Кардинала и служа на краля…
— Мускетар, който се подчинява на Кардинала? Възможно ли е?
— Ето ме.
— Ами истинският Гере?
— Мъртъв е.
— Убит от вас?
— Не.
— По този въпрос, трябва да се доверя на честната ви дума, нали? Тъй като сте благородник, няма да ви помоля да ми предадете рапирата си. Обаче благоволете да я приберете в ножницата.
Лепра се подчини.
Мирбо го изгледа тъжно. Беше малко объркан, но не изпускаше оръжието си.
— Какво да ви правя, господин кавалер Д’Оргьой?
— Нали казахте: вие държите пищова.
— Предложих ви своето приятелство. Предложих ви своето приятелство и вие го приехте.
— Да.
— Излъгахте доверието ми.
— Зная.
— Не се заблуждавайте. Не съдя вас. Аз съм си виновен. Обърках се. Защо не послушах Ровен, който ме предупреждаваше? За разлика от мен, той ви подозираше още от самото начало. Знаете ли, защитих ви, когато тази сутрин Ровен твърдеше, че ви е видял да се връщате призори от тайнствена езда. Помислих си, че ви обвинява от ревност, че не може да ви прости смелите действия, за разлика от неговите, в паметната нощ, когато граф Дьо Рошфор ме арестува. В края на краищата, той избяга, а вие останахте и ме освободихте. Но предполагам, че просто сте се погрижили да не пострада мисията ви, нали? И успяхте да спечелите признателността ми.
Лепра не отговори нищо, а Мирбо въздъхна разочарован.
— За щастие, приятелството, което изпитвах към вас, не ме заслепи напълно. И ето докъде стигнахме… Какво да сторя с вас, кавалер Д’Оргьой? Ровен би ви убил.
— Вие няма да постъпите така. Благородник сте.
— Вие — също. Да разрешим противоречията си като аристократи.
Мускетарят поклати глава в знак на отрицание.
— Уважавам ви и изпитвам дружески чувства към вас, Мирбо. Не ме принуждавайте да кръстосвам рапира с вашата… Впрочем ще бъде безполезно.
— Безполезно ли?
— Утре, щом пукне зората, маркиз Дьо Шатоньоф ще бъде арестуван за измяна, както и по други мотиви. Заедно с него ще си платят херцогиня Дьо Шеврьоз и останалите, които са заговорничили за погубването на Кардинала или срещу краля. Всичко е готово. Заповедите са подписани, мускетарите на Тревил вече са господари на Дампиер. Негово Величество спечели сражението. Но вие не сте виновен за нищо друго, освен че сте служили вярно на господар, който не е заслужавал лоялността ви.
— Откъде знаете?
— Зная, че сте мъж на честта, Мирбо. Нищо не ви задължава да плащате цената на недостойните постъпки на Шатоньоф. Нищо.
— Човек невинаги прави сам своя избор.
— Шатоньоф си е представял, че някой ден ще заеме мястото на Кардинала. Забравяйки какво му дължи, е плел интриги срещу него. Амбицията му го погуби. Не го придружавайте в главоломното му падане в бездната.
Мирбо се колебаеше.
— Много… Много е късно — прошепна той.
— Не!
Лепра усещаше, че може да убеди — и да спаси — благородника.
— Тръгнете си — рече той. — Още тази нощ. Вземете кон и напуснете незабавно. Не позволявайте на кралското правосъдие да се добере до вас. Не след дълго ще ви забравят…