Мирбо размишляваше, а ръката му, която държеше пищова, не изглеждаше вече толкова уверена, когато някакво острие се заби в гърдите му. Той се вцепени, наведе облещените си очи към окървавената стомана, която почти веднага изчезна. Той изстена, от устата му избликна кръв, отправи невярващ поглед към Лепра, падна на колене, след това заби глава в земята.
С рапира в ръка, Ровен прекрачи тялото и продължи напред, последван от петима наемници.
— Струва ми се, че накрая щеше да приеме предложението ви — рече той. — Но се изморих да чакам…
След като откри бала с кралицата и ѝ отправи комплимент на висок глас, кралят се оттегли в покоите си. Той заяви, че ще се възползва от пълните с дивеч гори в долината на Шеврьоз и ще тръгне на лов много рано сутринта. Но имаше намерение преди това от прозореца да наблюдава фойерверките, които щяха да бъдат най-важното събитие вечерта. Най-близките му благородници, сред които беше и граф Дьо Тревил, го последваха. И тъй като дворецът не можеше да бъде атакуван отвън, мускетарите пренебрегнаха наблюдателните постове на открито и се приготвиха да пазят зорко вратите на етажа и всички вестибюли.
Арно дьо Ленкур дискретно задигна някакво домино, което намери забравено на пейка, сложи го и се смеси с придворните. Те разговаряха, пиеха и си тананикаха, наблюдавайки танцуващите, които по двойки изпълняваха прекрасна хореография под звуците на оркестъра. Всички лица в горната си част бяха скрити зад маски. Но ако мъжките бяха относително скромни, то дамските — в тон с тоалетите на хубавиците — предлагаха истински пир от брокат, везан със злато и сребро, от пера и панделки, от перли и скъпоценни камъни. Нагизден в най-красивите си одеяния, дворът предлагаше вълшебен спектакъл тази вечер под позлатените тавани на двореца в Дампиер. Сред луксозната елегантност и закачливото безгрижие никой не подозираше връхлитащите опасности.
Ленкур търсеше Анес.
Той я забеляза близо до платформата, предназначена за Техни Величества. Само кралицата седеше на своя фотьойл. Невъзможно беше да се приближи. Тя беше заобиколена от госпожа Дьо Шеврьоз и от своите дами, които според ранга си заемаха столове, табуретки или възглавници. Те бъбреха и се забавляваха скрити зад ветрилата си, а най-младите и най-игривите си набелязваха кавалерите, които им харесваха. Сред танцуващите един бе обект на многобройни, но не особено възторжени коментари. Това беше маркиз Дьо Шатоньоф, който дебнеше с крайчеца на окото си дали херцогиня Дьо Шеврьоз му се възхищава, опитваше се при всяко движение да заема предизвикателна поза, но тъй като беше минал петдесетте години, претенциите му на застаряващ красавец го правеха малко смешен.
Анес мерна Ленкур и отиде при него, близо до отворен прозорец, който гледаше към рова около замъка и към голямата цветна градина в стил ренесанс, където се разхождаха двойки, търсещи усамотение.
— Каза ли ви Ла Фарг? — запита младият мъж.
— Да.
— По-важно от всякога е да не се отделяте от кралицата.
— Зная.
Капан.
Ритуалът за плодовитост, на който кралицата смяташе да се подложи, беше капан, който трябваше да я отдели, с нейно съгласие, от непрекъснатото наблюдение. Настоятелката на Сестрите на Сен Жорж имаше право: заговорът наистина заплашваше кралицата. Заговор, в който госпожа Дьо Шеврьоз участваше, вярвайки, че обслужва интересите на Анна Австрийска. Заговор, организиран от Черния нокът и от Алхимика, който беше узурпирал мястото на специалист по магии при херцогинята. Най-после, заговор, чиято цел беше отвличането на кралицата.
А какво щеше да се случи след това?
— Несъмнено събитията ще се развият тази нощ — рече Ленкур. — Не е възможно те да се случат, ако не се включат важни съучастници. Херцогинята, разбира се. Но и повечето придворни дами, които кралицата вероятно е спечелила за каузата си… Тъй като не сте сред доверениците, ще се опитат да ви отстранят, когато настъпи часът за действие. Наблюдавайте внимателно всичко. И се пазете.
— Не се безпокойте.
— Марсиак ви търсеше преди малко.
Баронеса Дьо Водрьой бързо съобрази.
— Да. Вероятно това е станало, когато отидох да донеса ковчежето с бижутата на кралицата. Перленото ѝ колие се скъса малко след като кралят се прибра в покоите си.
— А кралицата? Тя къде беше по това време.
— Чакаше във вестибюла да се върна, за да променим тоалета ѝ.
Ленкур кимна разсеяно с глава и спокойно обърна взор към кралицата и обкръжението ѝ.