След това смръщи вежди.
— Не виждам Од дьо Сент Аволд — каза той.
Анес се завъртя към групичката на почетните госпожици, заедно с гувернантката им, в подножието на кралската платформа.
— Наистина я няма — отбеляза.
— Знаете ли къде може да е?
— Не.
Шпионинът изпита безпокойство. Ако Анес — тъй като беше новодошла в свитата на кралицата — можеше да бъде отстранена в момента на осъществяването на заговора, то същото можеше да се случи с Од.
Кралицата също беше маскирана.
Без да подозира каквото и да било, Ленкур се втренчи в очите на дамата…
… и разпозна погледа — изпълнен със страх, тъй като тя разбра, че е разкрита — на Од дьо Сент Аволд.
— Кралицата вече е отвлечена! — възкликна той, преди да изостави Анес.
За разлика от Мирбо, Ровен не беше проникнал сам в подземията. Съпровождаха го петима наемници, които той веднага изпрати срещу Лепра.
„Първият“, започна да брои мускетарят, пронизвайки най-близко изпречилия се мъж.
Измъкна острието от плътта на жертвата и застана готов за бой под каменния свод, с гръб към кладенеца, който заемаше центъра на залата. Четиримата наемници решиха, че той им отстъпва инициативата да предприемат следващата атака. Започнаха да се разпръскват в полукръг. Боже мой, наистина ли този мъж беше толкова луд, че щеше да ги остави да се организират…
Но той искаше те да застанат в редица.
Да почувстват сигурност.
Да свалят малко гарда.
Лепра изведнъж атакува със страшен вик. Отклони рапирата на единия наемник, удари другия с юмрук под брадичката, завъртя се, вдигна острието на височината на рамото си и направо прониза гърлото на онзи, който се готвеше да го атакува отзад.
„Вторият.“
Мъжът залитна и отстъпи назад, изхълца и с дясната си ръка затисна раната, от която струеше кръв, а размахваше лявата, търсейки някаква опора, нечие рамо, нечия помощ. Накрая падна възнак и не помръдна повече.
Лепра се подготви да отбие нова атака. Насреща му връхлетяха двама наемници, които умееха да се бият. Отстъпвайки, мускетарят трябваше да се защитава срещу двама волеви противници, срещу двама талантливи дуелисти. Срещу две остриета, които успя накрая, с рязко движение, да отклони едновременно от тялото си и да изблъска към земята. Това наруши равновесието на нападателите и единият от тях залитна към него. Получи кроше, което го зашемети, а докато падаше, тласък с коляно разби брадичката му и пречупи врата му, така че се чу зловещ пукот.
„Третият.“
Оставаха двама наемници.
Вдигайки рапирата си високо и парирайки удара, който мъжът се опитваше да му нанесе, Лепра отблъсна другия с жесток ритник в слабините. След това изненада първия, стоварвайки пестника си върху адамовата му ябълка, и го довърши с удар с глава в лицето. С потънали в кърви нос и уста, клетникът се свлече върху черния мраморен под.
„Четвъртият.“
Последният наемник вече атакуваше отзад.
Лепра се обърна стремително и отговори с движение, което криеше смъртоносна заплаха. Все още в профил и с прегънати колене, той парира силен удар. Изправи се, а острието на врага му се плъзна по неговата рапира чак до дръжката. Когато се завъртя напълно, вече беше забил в корема на наемника кинжала, който измъкна от колана на предишния си съперник. Жертвата му се преви, изпусна рапирата си и се опита да измъкне ножа. Направи няколко колебливи крачки и се строполи.
„Петият.“
Останал без дъх, с обляно в пот чело и искрящ поглед, Лепра се обърна към Ровен и застана готов за бой.
— Моите поздравления — каза му наемникът и измъкна рапирата си. — Сега останахме само ние двамата.
Острието му преряза въздуха и дуелът започна.
В Дампиер три силуета пресякоха личната градина на херцогиня Дьо Шеврьоз. Затворен под измислен претекст, този малък парк в близост до замъка беше безлюден и мрачен. Обвити с големи тъмни наметала, силуетите бързаха. Те често се обръщаха към прозорците, тъй като се бояха, че оттам може да ги видят, и се криеха, щом луната се появяваше измежду облаците.
Този, който твърдеше, че се нарича Модюи и е специалист по магии, им показваше пътя.
— Оттук, госпожо.
Анна Австрийска го следваше, без да подозира, че предоставя съдбата си в лапите на един от най-зловещите агенти на Черния нокът. След нея вървеше камериерка. Тя, както предполагаше, в необходимия момент щеше да ѝ помогне да се съблече и да надене ритуалната риза преди церемонията, която щеше да ѝ позволи най-после да стане майка. Младата изплашена камериерка трепереше и беше отворила широко очите си, но бе готова на всичко, за да служи вярно на кралицата. И едната, и другата бяха с домина от черен велур под широките качулки.