В дъното на градината имаше вратичка в стената.
— Бъдете смела, госпожо — мълвеше Алхимика. — Най-трудното мина. Когато стигнем под убежището на дърветата, никой не би могъл да ни види от замъка.
Той отвори вратичката с ключ, който херцогиня Дьо Шеврьоз му беше дала, след това предложи ръката си на кралицата, за да преминат по малък дървен мост, нещо като покрит проход, даващ възможност на разхождащите се да пресекат рова, за да се озоват в овощната градина.
Там, под дърветата, ги чакаха въоръжени мъже. Някои от тях носеха фенери, от които се разливаше бледа светлина.
— Какви са тези хора? — разтревожено запита кралицата и понечи да тръгне назад.
— Вашият ескорт, госпожо. Не се бойте.
Объркана, но същевременно твърдо решена да стигне докрай, Анна Австрийска кимна с глава. Все пак се приближи до прислужничката си и хвана дланта ѝ, докато Алхимика тихо си говореше нещо с някакъв едноок мъж с поразено от ранса лице. С изсечени черти, мургав, непознатият носеше превръзка от черна кожа, извезана със сребро по краищата. Името му беше Савелда, но кралицата не знаеше това. Впрочем тя не подозираше също, че едноокият е предпочитаният изпълнител на мокри поръчки на Черния нокът.
Накрая той се съгласи с разпорежданията и фалшивият специалист по магии се върна при двете жени.
— Всичко е наред, госпожо — заяви Алхимика. — Трябва обаче да побързаме, тъй като скоро ще настъпи полунощ. Каретата, която ще ни отведе до мястото на церемонията, чака край оградата на тази овощна градина.
Междувременно Савелда, който трябваше да предвожда групата, се беше вцепенил, с отсъстващ поглед и с леко наведена на едната страна глава, сякаш слушаше нещо много внимателно.
— Какво има? — ядоса се Алхимика.
Без да се обръща, пратеникът на Черния нокът повелително вдигна пръст до устата си: искаше всички да пазят тишина. След това повика полугласно тримата мъже, които беше разположил на пост в овощната градина.
Те не се отзоваха.
Тогава Савелда щракна с пръсти и двама от шестимата наемници, които го придружаваха, приближиха до него.
— Идете да видите — рече той със силен испански акцент, който прикова вниманието на кралицата.
Двамата мъже извадиха рапирите си и предпазливо тръгнаха напред. Единият държеше в лявата си ръка фенер, а другият — пищов.
Не бяха направили и десет крачки, когато се натъкнаха на нечие тяло, а един индивид се измъкна изпод сенките на плодните дръвчета. Елегантната и горделива увереност на непознатия не ги изплаши толкова, колкото леката усмивка на устните му. Беше целият в черно, с изключение на финото перо, което украсяваше шапката му — то беше аленочервено, както и стъклата на неговите кръгли очила, които скриваха очите му. Лявата му ръка почиваше небрежно върху дръжката на рапирата, прибрана в ножницата.
Двамата наемници застанаха готови за бой. Този, който носеше пищов, го насочи към Сен Люк, но тъй като той продължаваше да върви напред, противниците му бавно отстъпиха, докато стигнаха до Савелда и до останалите.
Мелезът спря и в дясната му ръка изникна пищов. Отсреща го държаха на мушка три пищова и рапирите бяха извадени. Кралицата и прислужницата ѝ трепереха и изглеждаха ужасно изненадани. Сен Люк дори не мигна.
— Никъде няма да отидете с кралицата — обяви той с равен глас.
— Смяташ ли, че ще можеш да ни спреш сам? — иронично му възрази Савелда.
— Вече го правя.
— Откажи се. Много сме.
Сен Люк насочи пищова си към челото на едноокия.
— Ако стрелям или ако вие стреляте, тук веднага ще пристигнат безброй мускетари. Това ли искате да се случи?
— Господине, ще ми кажете ли какво става? — попита кралицата Алхимика. — Кой е този мъж и какво твърди…
Тя не завърши изречението, тъй като беше шокирана, че специалистът по магии дори не ѝ обърна внимание.
Той премина покрай наемниците и се обърна към мелеза:
— Защо в такъв случай не стреляте? Да не би да се боите да не раните Нейно Величество?
— Куршумът ми няма да пропусне целта.
— Така да е, но помислете за последиците. Нали знаете какви превратности може да има в едно сражение?
— И аз ги зная — обади се глас, който никой не очакваше да чуе.
Следван от Марсиак и Ленкур, които вървяха от двете му страни, Ла Фарг навлезе в овощната градина. Тримата се движеха с насочени към противниците рапири.
— Трябва да ти кажа, че ако продължиш да безпокоиш кралицата — добави капитанът на Остриетата, — смъртта ти няма да има нищо общо с превратностите на сражението…