Защитаван от непревземаемите ровове, дворецът в Дампиер имаше само два изхода: охраняемия подвижен мост и малката желязна вратичка в дъното на безлюдната градина. Остриетата лесно се досетиха откъде се опитват да отвлекат Анна Австрийска. Но може би не всичко беше изгубено. Оставиха на Алмадес грижата да бди край покоите на краля, за да предупреди Тревил, ако се наложи. Ла Фарг реши да тръгне незабавно по следите на кралицата.
И на Алхимика от Сенките.
Той се обърна към стария благородник. Разпозна го и на устните му се изписа грозна усмивка.
— Ла Фарг! Вие ли сте това?
— Аз съм, Алхимико. Или както и да се казваш в действителност.
— Най-после се срещнахме! Трябваше това да стане в Ла Рошел, но… Е! И двамата знаем добре какво ще се случи, нали?
Савелда и наемниците се бяха скупчили около Алхимика и около двете жени. Спокойни и решителни, те се подготвяха да воюват на два фронта. С рапири в ръцете, някои държаха и пищови, насочени едните към Сен Люк, а другите — към Ла Фарг, Ленкур и Марсиак. Чакаха заповед, осъзнавайки, че още първите изстрели ще предизвикат тревога. Музиката, която се носеше от двореца, не беше достатъчно силна, за да заглуши детонациите. Тя обаче странно смущаваше тишината в овощната градина.
Анна Австрийска и камериерката се бяха притиснали една до друга и гледаха ужасено.
— Този човек се подигра с доверието ви, госпожо — заяви капитанът на Остриетата. — Той служи на Черния нокът и оглавява конспирация за погубването на Ваше Величество.
Кралицата обърна едновременно гневен и тревожен поглед към Алхимика.
— Какво ще кажете, господине? Защо не отричате?
Той присви рамене.
— Каква полза? — отговори и се закашля, прилепвайки кърпичка към устните си. — Вече всичко свърши, нали?
Ла Фарг смръщи вежди.
Остриетата бяха четирима. Савелда и хората му бяха десетина и разполагаха с най-скъпоценната пленница. Имайки предвид това, фатализмът на Алхимика им изглеждаше необясним.
Савелда не издържа.
— Достатъчно! — изсъска той.
Прислужничката на кралицата изкрещя и изгуби съзнание от страх, когато едноокият я хвана за китката и грубо я дръпна. Преди който и да било да успее да реагира, Савелда държеше Анна Австрийска прилепена до себе си и заплашваше, че ще ѝ пререже гърлото с кинжал.
Алхимика и Ла Фарг едновременно изкрещяха:
— Не!
— Няма да се поколебая! — зарече се Савелда.
— Нещастник! — открито го наруга Алхимика.
— И дума да не става, че ще се предам!
— Не разбираш ли, че беше достатъчно да почакаш?
— Какво да чакам?
В двореца музикантите спряха да свирят.
Тишината стана чудовищна.
Чу се изсвирване…
… и първата ракета от фойерверките експлодира в нощното небе.
Наемниците веднага изпразниха пищовите си. Детонациите отекнаха и куршумите изсвистяха покрай ушите на Остриетата, които се втурнаха напред. Един от тях рани Ленкур в рамото и спря устрема му. Под дърветата се разгоря хаотично сражение.
В подземията на черната кула, под свода на залата с мраморни плочки, Лепра се дуелираше на живот и на смърт с Ровен.
И губеше.
Бързо разбра, бе противникът му е от съвсем различна мая в сравнение с наемниците, чиито трупове лежаха на пода. Също като тях, Ровен имаше богат опит. Но освен това беше талантлив. Ударите му бяха бързи, точни, мощни. И макар че изпитваше дива омраза към мускетаря, успяваше да запази спокойствие.
Изненадан от ритник с ботуш, Лепра отстъпи и отрази няколко удара, а Ровен в бесен ритъм редуваше атаки отгоре и отдолу. В крайна сметка остриетата се кръстосаха чак при дръжките и двамата мъже се превъртяха, преди да се отблъснат грубо, като едновременно залитнаха.
Лепра се оттегли.
Напълно неспособен да скрие, че му е все по-трудно, той се боеше да не би Ровен да приложи стратегията за изтощаване на противника. Сражението с наемниците го беше изморило и чувстваше, че не се е възстановил напълно от кризата от рансата, която го сполетя предишния ден — дали въобще някога щеше да се възстанови? Най-после, водеше боя с обикновена стоманена рапира, която измъчваше дланта му много повече, отколкото елегантното му оръжие от драконова кост, с което беше свикнал.
Като прецени бързо всички плюсове и минуси, стигна до заключението, че единственото му предимство е това, че е левак.
Слабо утешение.
Ровен атакува и принуди Лепра отново да отстъпи. Но с ловко движение на острието мускетарят го накара да се разкрие и му нанесе жестоко кроше отдясно. Наемникът се олюля. Ободрен от този успех, Лепра пое инициативата и противникът му неохотно направи крачка назад. Ровен обаче бързо се съвзе. Той финтира и го удари в лицето. Това секна порива на Лепра, който трябваше да се присвие, за да не бъде обезобразен.