— Какво?
— Исках да знаеш кой ще те убие.
Наемникът се засмя презрително: Мирбо дори не можеше да държи изправена рапирата си, а пък да се бие… Но усмивката на Ровен изчезна мигом, щом видя, че благородникът насочва към него пищов, който държи в лявата си ръка.
Чу се изстрел.
Куршумът улучи в челото Ровен, който падна назад, със скръстени отпред ръце, докато Мирбо се свлече от изтощение.
След като се увери, че наемникът е мъртъв, Лепра бързо отиде до агонизиращия благородник. Внимателно повдигна главата му.
Мъжът мъчително отвори очи.
Мускетарят не знаеше какво да каже. Думите не му достигаха. Нещо го душеше и очите му се изпълниха с влага.
— Бл… благодаря — успя най-накрая да произнесе той.
Мирбо едва доловимо кимна с глава.
— Моля… за услуга… — прошепна той. — За мен…
— Кажете…
— Бих желал… Бих желал… да не… умирам тук… Моля ви… Не тук.
Под натежалите от плод клони в градината в Дампиер се водеше жестоко сражение, докато продължаваха фойерверките. Остриетата и наемниците на Савелда бяха кръстосали оръжия, а в същото време ослепителни и красиви пожари изгряваха в небесата и после се насочваха като звездни потоци към земята. Променящи цветовете си светлини озаряваха лицата и фигурите, по стоманата на рапирите играеха същите отражения, които избликваха от кръвта на ранените и от блясъка на трескавите погледи.
Страхотен ритник и удар с две ръце между лопатките позволиха на Ла Фарг да се освободи от противника си. Възползвайки се от краткия отдих, той се огледа наоколо — всичко бе осветено от зарята, която разпръскваше многоцветни искри.
След като пречука един от нахвърлилите се трима наемници, без да му мигне окото, Сен Люк се дуелираше с другите двама, а в лявата си ръка държеше за дулото пищова си и го използваше като средство за отбиване на удари. Не изглеждаше затруднен, за разлика от Ленкур, който получи куршум в лявото рамо и опрял се на едно дърво, се защитаваше, колкото можеше. Марсиак му се притече на помощ и въоръжен с рапира и кама, се изправи срещу трима, въпреки че имаше рана на ръката. Алхимика изчезна. Но къде беше кралицата?
Ла Фарг я видя.
Савелда я отнасяше към дървеното мостче, което висеше над рова. Може би човекът на Черния нокът искаше да се промъкне в градината, а после да се скрие в двореца? Направо се хвърляше в пастта на вълка, но капитанът на Остриетата нямаше никакво време да си задава излишни въпроси.
— Кралицата! — изкрещя Ла Фарг, преди поредният наемник да го нападне. — Савелда отвежда кралицата!
Малко по-навътре в овощната градина Сен Люк чу повика на своя вожд въпреки грохота от фойерверките. Но до ушите му стигна и заповед да остави оръжието. Беше елиминирал втория си противник и бе опрял върха на рапирата си до адамовата ябълка на третия, но хвърли поглед през рамо. Мускетари го държаха на мушка…
Вдигнати под тревога от изстрелите, кралските мускетари, които патрулираха наоколо, пристигнаха незабавно в овощната градина.
— В името на краля, преустановете сражението!
Ла Фарг се вцепени точно когато беше забил рапирата си до дръжката в корема на един наемник, който се залепи за него, очите му щяха да изскочат от орбитите, а от устата му потече кървава лига. Той остави агонизиращия да се свлече на земята и като измъкна рязко острието си от плътта му, се огледа наоколо.
Мускетарите вече приближаваха. Ръководени от един енсин, те стесняваха кръга. Намерението им беше да измъкнат всички от закрилата на дърветата.
Савелда и кралицата стигнаха до малкия дървен мост.
— Хвърлете рапирите си и се предайте! — нареди енсинът.
Боят беше преустановен, но участниците в него все още се колебаеха. Заплахата да бъдат избити на място обаче сломи съпротивата на наемниците на Черния нокът. Чувствайки се много слаб заради раната, Ленкур с удоволствие се свлече в подножието на дървото, до което се беше облегнал… и изгуби съзнание. Ла Фарг и Марсиак бавно и предпазливо се приближиха към мускетарите, с ръце далеч от тялото.
— Ние сме служители на Кардинала! — заяви старият благородник във времето между две пиротехнически експлозии. — Не стреляйте!
— Кой говори? — запита енсинът, който стоеше най-отзад.
— Капитан Етиен-Луи дьо ла Фарг.
— Не ви познавам!
— Господин Дьо Тревил ме познава.
Нещо привлече вниманието на младия офицер.
— Но какво е това… Вие! Спрете! Не мърдайте!
Ла Фарг изпита удоволствие, когато видя как мускетарите обръщат глави от него и от Марсиак, за да отправят предупреждение към Савелда и кралицата, които минаваха по мостчето. Повече мъртва, отколкото жива, Анна Австрийска трепереше в ръцете на поразения от ранса едноок наемник.