— Не! — изкрещя капитанът на Остриетата. — Има опасност да убиете кралицата.
— Послушайте го! — на свой ред се развика Савелда, изкачвайки на бегом няколкото стъпала към мостчето.
Беше настъпило времето за последните фойерверки. Въздухът вибрираше като след топовен гръм след всяка от изстреляните ракети, които експлодираха, а в оглушителната гълчава никой никого не чуваше.
— Спрете или ще стреляме! — обяви енсинът.
— Това е кралицата! — провикна се Ла Фарг, колкото му глас държи. — В името на всички светци, послушайте ме! Това е кралицата!
Опита се да направи още една крачка напред, за да обясни. Веднага трима мускетари насочиха пищовите си към гърдите му и той спря.
— Мускетари, слушайте моята команда! — разпореди се младият офицер и вдигна ръка.
— Не! — с последни сили изрева Ла Фарг.
Но заповедта, от която толкова се боеше, не последва.
Финален миг на зарята, две огромни златни и лъчезарни комети експлодираха в нощното небе и заваля дъжд от изкуствени звезди. Светлината ослепи всички с изключение на Савелда, който вървеше с гръб към нея. Останалите сведоха погледи, премигнаха няколко пъти или закриха очите си с длани.
Точно това чакаше агентът на Черния нокът.
Изблъсквайки Анна Австрийска през левия парапет, той веднага прескочи десния. Двете тела паднаха в дълбоките води на рова, а кралицата веднага започна да потъва.
Марсиак реагира пръв.
Той се хвърли, тичаше лудо, а куршумите свиреха край него, докато скочи в бездната. Изчезна и никой не разбра дали е бил улучен. Всички — начело с Ла Фарг и енсина — се устремиха към брега на рова. Нажежени искри падаха от висините и озаряваха тъмните води, докато, в другия край на двореца гостите на херцогинята аплодираха зарята.
Непоносими секунди течаха в очакване…
… изведнъж Марсиак изплува на повърхността с кралицата, която хриптеше.
Следователно беше жива.
— Нейно Величество е спасена — заяви гасконецът на стъписаните мускетари. — Подайте ми ръка! Моля!
Всички се втурнаха да помагат, а в това време Алмадес и Тревил се носеха откъм градината. Заедно с неколцина мъже със сини мантии, капитанът на мускетарите беше готов на всичко, за да установи контрол над положението.
Тъй като вече никой не се интересуваше от него, Ла Фарг се оттегли настрана и сложил ръце на кръста, дълго се взира в овощната градина. Кралицата беше спасена и несъмнено това изглеждаше най-важното, но Алхимика отново избяга…
После, като чу да се говори, че двама мускетари били намерени пребити наблизо, а Сен Люк изчезнал, той се усмихна доволно.
Сен Люк тичаше из гората, а каретата на Алхимика заобикаляше по пътя. Разбра, че впрягът потегля, веднага полетя след него, проправяйки си път през ниските клони, и успя равномерно, без да губи сили, да премине огромно разстояние. Благодарение на дните, прекарани в оглеждане на Дампиер, той знаеше откъде ще мине колата. Засега тя се носеше по пътя, който заобикаляше гората, а мелезът пресичаше напряко. Скоро щеше да забави ход, тъй като трябваше да премине по малък мост, и точно там Сен Люк смяташе да я засече.
Дърветата се разреждаха, а шумът от колелата се чуваше все по-близо. Сен Люк осъзна, че рискува да пристигне много късно. Устреми се напред като вихър, запровира се през ниските храсти, които издраха лицето му, и пристигна точно в момента, когато каретата минаваше по моста.
Изпусна я!
Но Алхимика беше придружаван от конници, а един от тях се беше забавил и бе останал сам назад.
Сен Люк не проигра последния си шанс. Той се засили, подскочи и от една височинка се хвърли на седлото. Конят изцвили и се строполи сред облак прах…
Изправи се изплашен, но вече го яздеше мелезът, който го подкара в галоп.
В каретата инстинктът предупреди Алхимика за надвисналата опасност. Той измъкна глава през прозорчето, огледа се назад и веднага съзря гонещия го конник.
— Там! — изкрещя с всичка сила на ескорта си, за да надвика тропота на копита и скърцането на осите на колелата. — Конник! Спрете го!
След това отново седна на мястото си и бързо взе решение.
Наведе се, отвори подвижната предна седалка, извади отвътре ковчеже, което постави на коленете си, и повдигна инкрустирания капак: вътре имаше флаконче с еликсир от златен блян.
Трябваше да се преобрази.
Последната му метаморфоза в Елзас толкова го беше изтощила, че все още не можеше да възвърне „първичната си форма“, но и междинна същност можеше да го спаси. Отвори флакончето и жадно погълна течността, обхвана го пристъп на кашлица и изпита жестоки болки.