Херцогинята се усмихна.
— Забравяте, господине, привързаността ми към кралицата и колко е мъчително за мен да я гледам нещастна и толкова често унижавана… Освен това една нощ се забавлявахме и се гонехме с кралицата в Голямата зала на Лувъра. Ако не бях аз, тя нямаше да се спъне на края на подиума. Ако не бях аз, нямаше да падне. Ако не бях аз, не би загубила два дни по-късно детето, което носеше… Момче, както разбрах… Кралицата ми прости, но аз никога не намерих покой… Затова, когато онзи, който се представи като специалист по магии, ми довери, че…
Обхваната от силно вълнение, тя не завърши изречението.
Малко по-късно възкликна:
— Как силно бият камбаните!
Към камбаните от предградията се присъединиха и тези от квартала Сен Томас дю Лувър.
Беше необичайно и обезпокоително.
Ленкур вдигна очи към небето в момента, когато по него преминаваше сянката.
Лепра слизаше по голямото стълбище в двореца на Тревил, когато почувства, че му става лошо. Изведнъж го обля топла вълна, погледът му се замъгли и разбирайки какво се случва, прошепна:
— О! Господи, не, не тук…
Облян в пот и залитайки, той блъсна някакъв мускетар, който се качваше нагоре, опита се да се задържи за рамото на друг, но скъса нечий ръкав и краката му се подкосиха.
Падна в подножието на стълбите и бе обхванат от конвулсии.
Около него се струпаха мускетари. Някои от тях го хванаха за ръцете, за да се опитат да го изправят. Други се мъчеха да пъхнат нещо между челюстите му.
— Лекар! Бързо повикайте лекар!
Докато се гърчеше и стенеше, черна течност потече от треперещите му устни.
— Това е ранса! — възкликна някой. — Криза от голяма ранса!
— Клетникът…
— Чувате ли? — обади се друг. — Като че ли възвестяват тревога…
Съвсем наблизо камбаните на абатство „Сен Жермен де Пре“ биеха лудешки.
Огромна и масивна, някаква сянка с криле надвисна над затвора в „Шатле“. В килията на Алхимика светлината внезапно помръкна и страхотен рев разтърси стените. Навън всички парижки камбани биеха.
Ла Фарг се обърна към прозореца, зад който ставаше все по-мрачно…
… и видя огромен дракон, който се намираше точно срещу него, беше отворил паст, за да избълва огън.
Старият благородник се вцепени от ужас.
4.
Младата сестра шатленка, която с факел в ръка влезе първа в тъмния коридор, изглеждаше едновременно обезпокоена и забързана. Зад нея Анес дьо Водрьой се държеше по-уверено, но и тя внимателно се оглеждаше и се ослушваше.
За да стигне дотук, добросъвестно беше изпълнила съветите да проявява предпазливост, които ѝ отправи майка Еманюел дьо Серне, бившата настоятелка на Сестрите на Сен Жорж. В писмо, което Анес намери, след като се върна от Дампиер, майка Еманюел ѝ пишеше, че не е открила какво се е случило с кавалера Рейно д’Омбрьоз, сина на благородника, който дойде да търси помощ от Остриетата. Затова пък тя знаеше коя е — и къде може да намери — тази, която Рейно с отряд Черни гвардейци бяха съпроводили в Елзас за изпълнение на тайна мисия: наричаше се сестра Беатрис д’Осен. Младата баронеса Дьо Водрьой и тя някога бяха приети едновременно за послушници. Бяха приятелки, или по-скоро изпитваха дружески чувства. Странното беше, че сестра Беатрис сега пребиваваше на тайно място, почти като пленничка, по нареждане на днешната настоятелка, всяващата страх майка Терез дьо Восамбр.
По коридора, където стъпваше едва ли не на пръсти, Анес беше отведена пред някаква врата. Шатленката, която я придружаваше, се огледа боязливо наляво и надясно, преди да отключи и да се оттегли.
— Побързайте — прошепна тя. — Всеки момент може да открият, че съм взела ключовете.
Анес кимна с глава и влезе.
Беше обикновена монашеска килия, аскетична и без никакви удобства. Върху малкото легло лежеше сестра Беатрис. Бледа, с изопнати черти, тя си беше останала хубава, но изглеждаше измъчена. Беше се превърнала в сянка на великолепната и горда шатленка, която в една ранна утрин, на границата с Елзас, сама се беше изправила срещу голям дракон, с острието си от драконит в ръка и мълвейки заклинания.
Беше се отнесла в света на сънищата.
Анес свали широката пелерина с качулка, с която се беше покрила, седна до заспалата и докосна ръката ѝ.