— Е, какво?
— Ваше Преосвещенство, вижте.
Ришельо сведе очи към онова, което благородникът му показа. Беше отпечатък от черен восък върху откъснат папирус — печатът на Първия кръг на Черния нокът.
— Ваше Преосвещенство… Дали е това, което предполагам?
Кардиналът внимателно се взря в посоченото му безценно доказателство, после потвърди неговата автентичност.
— Точно това е, Рошфор.
— Но откъде Италианката е могла да се сдобие с него?
— Въпрос, който с огромен интерес ще ѝ зададем, нали?
Когато каретата пак потегли, Ришельо отново дръпна леко завесата, сякаш привлечен от зрелище, което само той можеше да забележи.
3.
Рошфор отиде в двореца на Ястреба рано вечерта. Скочи от седлото, подаде поводите на Андре и бързо се изкачи по каменното стълбище.
Вътре, в подножието на голямата стълба, се сблъска с Лепра. След Ла Фарг той беше онзи от Остриетата, който най-малко го обичаше. Бившият мускетар не можеше да понася, че Рошфор се разпорежда тук като у дома си. Той не беше близък с тях и никога нямаше да бъде. Затова Лепра го посрещна мълчаливо и студено.
Но човекът на Кардинала бързаше и не го беше грижа за настроенията на Острието.
— Къде е Ла Фарг? — запита той.
Лепра посочи голямата зала на партера, която Остриетата бяха превърнали в боен щаб. Високото и дълго помещение, украсено с позлатени орнаменти беше почти празно, а прозорците му гледаха към градината. Ла Фарг обсъждаше нещо с Анес и Марсиак, когато Рошфор влезе. Разговорът веднага секна и всички очи се насочиха към натрапника.
— Трябва да поговорим — обяви той.
Ла Фарг продължи известно време да се взира в него.
След това се съгласи и с помръдване на брадичката си посочи вратата към един вестибюл. Рошфор се запъти натам с бърза крачка и го предвари. Щом вратата се затвори подир тях, Анес и Марсиак се обърнаха заинтригувано към Лепра, който стоеше на прага на голямата зала.
— Италианката ли? — запита младата баронеса.
Лепра присви рамене, после погледна назад, откъдето се появи Сен Люк.
След като се завърна от мисия едновременно с Ла Фарг и с Алмадес, мелезът не се беше мяркал и изникна едва сега. Никой обаче и не помисли да го разпитва къде е бил, нито с какво се е занимавал. Анес забеляза, че дрехите му — черни и елегантни, както обикновено — бяха чисти и наскоро изгладени. Явно не бяха тези, с които придружи Ла Фарг в Артоа. Но ботушите му бяха леко прашни, което означаваше, че е яздил по неравен път, след като се е преоблякъл.
— Добър вечер — каза той, без да се обърне конкретно към някого.
Заети с мислите си, останалите му отвърнаха вяло, но той не се обиди.
— Чий е оседланият кон в двора? — попита Сен Люк.
— На Рошфор — отвърна Марсиак. — В момента разговаря с капитана. Изглежда, че бърза.
— За какво става дума?
— Вероятно за Италианката.
— Ясно.
Гасконецът седеше край малка масичка, отрупана с лакомства, чаши и бутилки. Сен Люк се присъедини към него и още прав, сипвайки си вино, запита:
— А Ла Рошел?
Марсиак направи гримаса и присви рамене.
Мелезът изпразни чашата си, под червените стъкла на очилата си сведе поглед към гасконеца, сдържано му кимна и отиде да седне на рамката на един отворен към градината прозорец.
Марсиак се усмихна.
Не се бяха виждали от три седмици. Три седмици, през които и Марсиак можеше да загине. Но той знаеше, че няма как да очаква по-ласкав поздрав от Сен Люк.
Вратата на вестибюла се отвори и Рошфор, без да погледне никого, си замина толкова бързо, колкото беше пристигнал. Ла Фарг се забави. Все пак той се върна при Остриетата и прие чашата вино, която Лепра му подаде.
— Е? — запита Анес.
— Италианката постигна целите си. Не зная как, но Кардиналът вече я приема съвсем сериозно. Той вярва в заговора, който тя твърди, че може да разкрие, и възлага на нас да разнищим тази афера…
— Как? — поинтересува се Лепра.
— Очевидно първо трябва да намерим тази шпионка.
— И то най-добре преди драките, които я преследват — намеси се Марсиак.
— Да… Проблемът е, че не знаем къде се намира.
— Не ви ли каза, че тази вечер ще се появи в Париж, капитане? — припомни си Анес.
— Да — призна Ла Фарг.
— Да се надяваме, че няма да закъснее и ще изпълни обещанието си…
— А дотогава, капитане? — запита Марсиак.
— Дотогава — отговори старият благородник — ще чакаме.
— Аха…
— Какво? Нови планове ли имаш?
— Да. Два. И единият, и другият са доста остроумни…