— А по отношение на заговора? — запита Сен Люк.
— По тази тема — обясни старият благородник — дори не си отваря устата и повтаря, че Кардиналът знае каква е цената на исканите от него сведения. Лафмас се е опитал да научи малко повече, като ѝ е задавал косвени въпроси и е подхвърлял невинни забележки, но напразно. До този момент Италианката успява да надхитри Лафмас и отлично да изиграе картите си.
— Мръсницата е голяма дяволица — пророни през зъби мелезът. — Но никой не успява в кариерата, която тя си е избрала, ако е глупак…
— Или пък грозотия — добави Марсиак. — Толкова ли е красива, колкото я представят? Навярно мога да сменя Лепра. Той сигурно скучае съвсем сам в Лисичарника…
Анес избухна във ведър смях и дори Сен Люк се подсмихна, толкова ясно беше накъде биеше техният приятел.
— И дума да не става — възможно най-сериозно рече Ла Фарг.
— Но…
— Казах не.
— Добре.
Гасконецът присви рамене, леко се намръщи и си сипа чаша вино. С разбиране и съчувствие младата баронеса Дьо Водрьой го потупа с ръка по гърба. После тя заяви:
— В това отношение Италианката никога не е проявявала тайнственост: тя винаги е твърдяла, че ще разкрие заговора срещу краля, ако получи защита от страна на Кардинала. Но все още очаква тази защита. Тогава защо я упрекваме, че мълчи? И на какво може да се надява, ако проговори, преди да се е сдобила с гаранции? Тя не е идиотка…
— Точно тук е проблемът — рече Ла Фарг.
— Как така? — намеси се Балардийо с грубия си глас и свъси вежди.
— Кардиналът не може да приеме Италианката под крилото си, при положение че я смятат за престъпничка, и ще бъде така, докато не бъде призната за невинна за всичко, в което я обвиняват. Или докато кралят не я помилва.
— Но ние говорим за Италианката! — възкликна Анес. — Един процес за реабилитацията ѝ ще бъде пародия на правосъдие, нищо не може да оневини тази авантюристка!
— В същото време кралят не смее я да помилва, без да рискува да избухне скандал — продължи Ла Фарг. — С една дума, Италианката иска нещо, което отлично съзнава, че не е възможно да получи…
— Без да забравяме… — намеси се Алмадес с равен глас, който привлече вниманието на другите; никакво потрепване на лицето му не издаваше неговите чувства. — Без да забравяме, че времето също работи против Италианката…
— Какво? — учуди се гасконецът.
— Да предположим, че действително се готви заговор срещу краля — комплот, за който тя знае нещо важно. Какво ще се случи, ако съзаклятниците преминат към действие, докато Италианката е пленница на Негово Преосвещенство?
Анес разбра:
— Кардиналът ще бъде безмилостен.
— И Италианката ще извади луд късмет, ако не я обесят — заключи Марсиак.
Испанският учител по фехтовка кимна с глава в знак на съгласие.
— Но тогава каква игра си позволява тя? — възкликна баронеса Дьо Водрьой.
— Точно това Кардиналът иска да разберем — каза Ла Фарг достатъчно авторитетно, за да поеме контрола върху дебатите и да сложи край на ненужните отклонения.
Всички се обърнаха към него и зачакаха да продължи.
— Първо, да намерим черните драки, които преследват Италианката. Те знаят за нея повече от нас и ако можем да научим защо вървят по петите ѝ… Впрочем Кардиналът се надява, че ще успеем да ги обезвредим.
— Как да ги намерим? — запита Сен Люк.
— Те са в Париж. От пет дни.
Новината учуди всички. След това Балардийо, който четеше вестници, си спомни, че миналата седмица стражите пред една от вратите на Париж бяха намерени мъртви рано сутринта, но не се знаеше кой ги е убил. Много бързо телата им са били прибрани от властите. Дали имаше връзка между гибелта на тези нещастници и пристигането на драките в столицата?
— Да — потвърди Ла Фарг. — Един от пазачите е агонизирал няколко дни и е бълнувал. Говорел е за драки и за „лазеща черна смърт“. Специалистът по магии на Кардинала смята, че става дума за черната мъгла, която придружава нашите драки… По този повод вие, Анес и Марсиак, ще трябва да се срещнете с него следобед.
— Със специалиста по магии ли? — запита гасконецът.
— Кардиналът смята, че ще ни бъде полезен.
— Добре — прие Анес.
Старият капитан се обърна към Сен Люк:
— Що се отнася до теб…
— Зная — рече мелезът. — Ако драките са в Париж от пет дни и са останали незабелязани, може да се намират само на едно определено място… Имате ли специални нареждания?
— Не. Намери ги, това е всичко. И не позволявай да те убият… Аз ще се срещна с човек, който според Рошфор познава добре Италианката и може да ѝ помогне да се разприказва.