— Няма съмнение.
Алхимика махна с ръка, сякаш за да сложи край на нещо окончателно решено.
— Докъде стигна с набирането на подходящи служители? — осведоми се той.
— Напредвам. Впрочем намирането на стойностни мъже за толкова кратко време е изключително трудна работа.
— Какво можем да сторим? Тези, които доведох от Германия, загинаха в Елзас, така че се постарай максимално.
Алхимика стисна юмрук и очите му заблестяха.
— Проклети сестри шатленки! — изсъска той през зъби. — За едното чудо не успяха да ме заловят. Ако не бях смогнал да си възвърна първичната форма…
Стана, поклати глава и се обърна към прозореца.
— По този въпрос… — обади се Савелда след малко. — Нашите господари са обезпокоени. Първата ложа продължава да поддържа вашия план, но сблъсъкът с шатленките по пътя ви е крайно неприятен.
— Загрижеността на нашите господари за мен ме трогва…
Но едноокият не долови иронията.
— Какво може да знаят? — запита той.
— Нищо. Тези мръсници не знаят нищо.
— Обаче…
Алхимика се обърна рязко и впери поглед в Савелда.
— Те винаги са вървели по петите ми — заяви той. — Може ли да се надяваме, че ще се откажат от упорството си точно в навечерието на онова, което сме планирали? Опитаха се да се разправят с мен, както са го правили в далечното минало, както ще продължат и в бъдеще. Това е всичко.
— Добре. Но да бъдем двойно по-предпазливи, съгласен ли сте?
— Аз съм предпазлив, но и решителен. Сторете всичко, което е по силите ви, за да убедите господата от Първата ложа, и им припомнете, че е въпрос на дни съдбата на Франция да поеме по съвсем друг път.
Остров Света Богородица — който ще бъде наречен Свети Луи век по-късно — дълго беше останал див. Нямаше мост, по който да се стигне до него нито от кейовете на Сена, нито от съседния остров Сите. Посещаваха го само рибари и — в хубави дни — любовни двойки, чиито лодки плахо се плъзгаха между високите тръстики и наведените клони на върбите. Понякога край бреговете му се извършваха и убийства.
Първите драки се настаниха по време на властването на Анри IV. По стръмния бряг те измайсториха разпръснати тук и там колиби, които постепенно се превърнаха в селце. Кралят им разреши въпреки съпротивата на неговите министри. Той разбираше, че драките поставят пред западните общества проблем, който нямаше да се разреши от само себе си. Знаеше, че вече е невъзможно пред тях да бъдат затваряни вратите на столицата, както и границите на кралството. Също така му беше известно, че драките и хората са осъдени да живеят заедно, откакто първите се бяха освободили от хилядолетната власт на драконите. Но Анри IV осъзнаваше и опасността, която представляваха тези създания заради свирепата им и жестока природа. Той им разреши да се настанят на този блатист остров, да живеят заедно и хората да ги търпят, доколкото е възможно. На протестите на монасите от Света Богородица кралят отговори, като купи техния остров, за да може да прави с него каквото пожелае.
Под опеката на Анри IV селото на драките просперира. Превърна се в квартал от дървени сгради, чиито влажни улички, мрачни сокаци, разкривени къщурки и колибки на колове покриваха целия остров през 1633 г. По това време, от доста отдавна, остров Света Богородица за парижаните се беше превърнал в остров Света Богородица с Люспите. Колкото до квартала, наричаха го Люспестия, със смесица от неприязън и страх. Властта на краля беше неоспорима, но Люспестият квартал не зависеше от градската управа на Париж. Беше отделно градче в центъра на столицата, освободено от данъци и без охрана. През деня хората бяха малко или повече в безопасност, но се подразбираше, че всеки отива на острова на свой риск. Затова пък през нощта…
От мръкване до зори Люспестият квартал показваше истинското си лице, което ще рече, че беше магичен и смъртоносен. Превръщаше се в театър на живот, захранван от примитивна енергия, която стопляше слепоочията и дразнеше коремите. Щом паднеше нощ, запалваха огньове; клади лумваха по ъглите на улиците; факли осветяваха вратите на кръчмите. По криволичещите улички драките се блъскаха едни други на всяка крачка, толкова много бяха те. Въздухът се изпълваше с остри миризми. Далечни мелодии се срещаха и се смесваха. Избухваха схватки, внезапни, жестоки, винаги кървави. Бойни песни се носеха от задимените мазета. Биеха племенни барабани, понякога обезпокоителният им грохот преминаваше през Сена и смущаваше съня на парижани. Тук дори сънищата на хората не бяха добре приети.