Портретистът наблюдаваше как конниците се отдалечават в тръс и изчака лакея си да се качи горе.
— Господине?
— Иди в селото и поискай два оседлани коня от началника на пощата.
— Два ли господине?
— Да, два. И не се офлянквай по пътя…
Юношата се измете.
— … защото това ще се случи през тази нощ — добави Обюсон, говорейки на себе си.
— Ами сега? — запита Ленкур на висок глас, за да надвика шума от копитата.
— Вземете — отговори му Ла Фарг — без да забавя ход — и му подаде кожената папка, която получиха от Обюсон.
Бившият шпионин на Кардинала я прибра в дублета си.
— Какво трябва да сторя с нея? — поинтересува се той.
— Отнесете я на улица „Червените деца“, на господин Тейсие. Той е…
— … специалистът по магии на Негово Преосвещенство, зная. Но защо?
— За да проучи документите и да разбере дали са автентични. Ще се задоволя с набързо съставеното му мнение. Ще изчакате да ви го съобщи, а след това ще ме намерите в двореца на Ястреба. Ние с Алмадес веднага тръгваме натам, защото може би ни чакат новини.
— Новини от Италианката ли?
— И от нея също.
— Ще ми кажете ли какви са тези документи, които трябва да предам?
— Ако представляват това, което изглеждат, те са откраднати от Черния нокът. Нищо повече не бих могъл да ви съобщя, тъй като, струва ми се, са написани на драконовски език…
Сен Люк отстъпи и с олюляване се опря на някаква мръсна стена, затвори клепачи и се опита да си възвърне спокойствието и равномерното дишане. Силите и прозорливостта му се възвърнаха. Сърцето му престана да бие като лудо. Той въздъхна дълбоко и отвори очи.
Трупът в нозете му лежеше в локва черна кръв, която ставаше все по-голяма. Двубоят се състоя на една безлюдна уличка в Люспестия квартал на драките на остров Света Богородица. На пръв поглед никой не беше забелязал сражението, което беше добре. Но всеки момент можеше да се появи натрапник. Падаше мрак, а това означаваше, че Люспестият квартал скоро ще се оживи, ще плъзнат индивиди, с които мелезът предпочиташе да си няма работа, особено след като ръцете му бяха изцапани с кръв от черен драк.
Сен Люк прибра рапирата си. После приклекна, оправи очилата на носа си и обърна мъртвеца, за да го разгледа.
Естествено, беше драк. Черен драк. Млад. На бузата му имаше ужасяваща рана, по която мелезът го позна веднага: беше наемникът, когото предизвика и унизи през паметната бурна нощ в Артоа. Предположи, че противникът му го е проследил и не е успял да устои на изкушението тутакси да си отмъсти. Дали е предупредил приятелите си? Вероятно не. Без съмнение мелезът имаше насреща си импулсивни и припрени врагове, а не решени на всичко и добре организирани наемници.
Сен Люк се изправи.
Огледа се наоколо, вдъхна изпълнения с влага въздух и изведнъж реши да стигне до края. Трябваше да намери скривалището на драките, изпратени по следите на Италианката.
Когато се върнаха в Париж, Ла Фарг и Алмадес оставиха Ленкур в началото на улица „Червените деца“, след това продължиха по улица „При храма“. Пресякоха Моста на обменителите, после остров Сите, преодоляха тесния ръкав на Сена по моста „Сен Мишел“. На левия бряг те скоро преминаха през вратата Бюси, за да стигнат до предградието Сен Жермен и там, по улица „Сен Гийом“, стигнаха до двореца на Ястреба. Повериха конете си на Андре и Ла Фарг веднага събра отряда си. Отсъстваха само Лепра и Сен Люк, защото първият беше в Лисичарника, а вторият претърсваше Люспестия квартал. Анес, Марсиак и Балардийо се присъединиха към капитана и Алмадес в голямата зала на партера, превърната в боен щаб, и всеки от тях седна където намери.
Ла Фарг започна с въпроса дали има вести от Лисичарника, от Кардиналския дворец, от Лувъра и дори от „Шатле“. И тъй като му отговориха отрицателно, той разказа всичко, което се е случило този следобед. После — докато споделяше — трябваше да отговаря на питания, свързани с Обюсон, Ленкур, Италианката и най-вече с документите, предадени му от художника. Изложението продължи повече от час.
— Следователно — обобщи Марсиак, — след като е разкрила съществуването на заговор срещу трона, Италианката цяла седмица танцува странно па дьо дьо с господин Дьо Лафмас и в една хубава утрин решава да говори само пред Ленкур. Без да създава повече затруднения, тя му посочва към кого трябва да се обърне, за да получи доказателства за твърденията ѝ.
— Така е — съгласи се Ла Фарг.
— Само аз ли се учудвам от всичко това?
Никой не знаеше какво да отговори, с изключение на Балардийо, който промърмори: