— Тази Италианка е ужасно капризна. Нужен ѝ е хубав пердах, за да се вразуми. Ако искате да знаете мнението ми, Кардиналът прекалено много я глези.
Останалите се спогледаха и откриха здрав разум в изреченото от стария войник. Марсиак обаче единствен си представи нагледно пердаха по дупето.
— Това не е най-важното — рече Анес. — В края на краищата, чудесно е, че Италианката се надява да извлече известен интерес от тази история, защото в противен случай щеше да запази тайната за себе си или да я продаде на онзи, който ѝ плати най-добре. Основното за нас е заговорът. Нашият свещен дълг е да пазим краля, кралицата и Кардинала. Не да разгадаваме подмолните мотиви на една чужда шпионка.
— Така да бъде — прие гасконецът. — Но какви са тези документи, открити при художника, при този Обюсон? Само за заговор ли става дума в тях?
Ла Фарг повдигна рамене.
— Откъде да зная? Мога единствено да кажа, че ако документите са автентични, стойността им е огромна.
— Документи на Черния нокът — припомни Алмадес.
— Да. Ще разкрият всичките си тайни, когато бъдат разчетени. Въпрос на време.
— Така е. Но като че ли именно време не ни достига — подчерта Анес.
Настъпи мълчание, прекъснато скоро от господин Гибо, който почука, отвори вратата и съобщи, че е пристигнал Ленкур. Последният веднага беше поканен да влезе. Много сериозен, той кимна с глава на всички, отправи към Анес далеч по-приветлив поздрав, след което въпросително погледна Ла Фарг.
— Говорете — подкани го капитанът на Остриетата.
— Идвам направо от специалиста по магии на Негово Преосвещенство. Той още не може да потвърди окончателно мнението си, но автентичността на документите, които прегледа, му изглежда безспорна. Според него това вероятно са документи на Черния нокът и дори като че ли идват от Първата ложа…
Черният нокът имаше няколко ложи в Европа, с изключение на Франция. Първата ложа беше мадридската. Исторически тя беше създадена преди всички останали и ѝ се носеше славата на най-значима и най-влиятелна.
— … непрекъснато се говори за някой си Викариус — заключи Ленкур.
Последното разкритие беше като мълния от ясно небе. Всички занемяха и изглеждаха обзети от силно безпокойство. После, погледите бавно се обърнаха към Ла Фарг.
Капитанът беше смъртно пребледнял.
— Кое име произнесохте? — промълви той.
Ленкур не разбираше на какво се дължи всеобщото вълнение и се поколеба.
— Викариус. Което ще рече Алхимика… Защо?
— Твърдите, че в документите на Черния нокът много се говори за него? Какво още?
— Тейсие не ми каза нищо повече по въпроса.
— Възможно ли е Италианката да има някакви връзки с Викариус?
— Кой знае?
Ла Фарг решително стана от стола си.
— Алмадес — каза той. — Наредете на Андре да оседлае два коня. Двамата с вас тръгваме към Лисичарника.
— Капитане… — намеси се Анес — ще бъде нощ, когато пристигнете…
Но старият благородник сякаш не я чу.
— Господин Дьо Ленкур — запита той, — ще останете ли на наше разположение до сутринта?
И тъй като бившият шпионин на Кардинала потвърди, Ла Фарг продължи:
— В такъв случай искам да се върнете при господин Тейсие и ако е необходимо, да го принудите цяла нощ да проучва документите, които му предадохме. Обяснете му колко важно е това. Стига да желаете, или Анес, или Марсиак ще ви придружи.
След това се обърна към двамата споменати:
— Все пак бих искал някой от вас да остане тук и да чака вести от едните или от другите. Разбрахме ли се?
По-малко от четвърт час по-късно, на здрачаване, след като Ла Фарг и Алмадес поеха, останалите взеха решение Анес да отиде с Ленкур при специалиста по магии на Кардинала.
— Ти ще пазиш замъка — рече тя на Марсиак.
Притеснен, кавалерът прокара длан по небръснатите си бузи и като отведе младата жена далеч от любопитните уши, ѝ прошепна:
— Налага се да отсъствам, Анес.
— Какво? Сега ли?
— Да.
— И къде ще ходиш?
— Не бива да ти казвам.
— Никола… — въздъхна Анес.
— Кълна се, че не става дума за жена. Нито за игра на карти!
— За какво тогава? И за кого?
— Ако можех, щях да споделя…
След това почти жизнерадостно, сякаш беше постигнал съгласие с нея, заключи:
— Слушай, обещавам ти да не се бавя. Впрочем Балардийо ще остане, така че няма да отстъпим замъка на враговете си, нали?
Целуна леко младата жена по челото и излезе дискретно, едва ли не на пръсти, през градината. Анес се почувства за момент смутена, след това се съвзе и изкачи стъпалата към стаята си, като ги вземаше по четири.