— Събери хората си, Кх’Шак. Скачайте на конете и потегляйте незабавно. Ако свършите всичко бързо и добре, Италианката ще предаде Богу дух още тази нощ.
3.
Същата нощ в Лисичарника Алесандра ди Санти четеше, когато чу, че конниците пристигат в галоп. Тъй като стаята гледаше към алеите в градината и към големия парк наоколо, тя премина във вестибюла и леко подръпвайки завесата, видя Ла Фарг и Алмадес точно когато слязоха от седлата и тръгнаха нагоре по каменното стълбище, където ги чакаше Лепра.
Усмихна се, отдалечи се от прозореца, оправи една от рижите си къдрици, когато мина покрай огледалото, помисли си, че топлата жълто-червеникава светлина от свещите изключително много я разхубавява, върна се в стаята си, седна на фотьойла и отново разтвори книгата.
Камериерката въведе Ла Фарг и вдигайки поглед към него, Италианката го посрещна с очарователна усмивка.
— Добър вечер, господин капитан. На какво дължа удоволствието от вашето посещение?
Без да отговори, старият благородник затвори вратата, превъртя два пъти ключа, надникна през прозореца, плътно придърпа завесите, а след това, сериозен и почти заплашителен, застана пред красивата шпионка.
— О! — възкликна тя и остави книгата. — Значи не сте решили да ме навестите от любезност…
— Стига игрички, госпожо!
Напълно спокойна, Алесандра стана уж да си сипе чаша ликьор от бутилката, поставена на кръгла масичка. Ако беше останала седнала, тя би позволила на Ла Фарг да я притисне с цялата си сила и да упражни преимуществото си, което ѝ беше непоносимо.
— На какво смятате, че играя, господине?
— Още не зная вашите правила и целите, които преследвате. Но мога съвсем отговорно да заявя, че всичко свършва тук и сега. Аз не съм господин Дьо Лафмас, госпожо. Войник съм. И ако имате намерение да продължавате да капризничите, разговорът ни ще протече по съвсем друг начин.
— Заплашвате ли ме, господине?
— Да.
— А вие сте човек, който изпълнява заплахите си…
Този път капитанът на Остриетата не отговори.
Италианката издържа погледа му, без да мигне, върна се във фотьойла и покани Ла Фарг да седне срещу нея, което той стори, след като свали портупея и рапирата си.
— Тревогата ви е свързана с Викариус, нали? — рече Алесандра.
Старият благородник кимна с глава. Какво знаеше тя за ударите, които Алхимика нанесе на Остриетата?
— Успокойте се — продължи тя, сякаш четеше мислите му, — не зная никакви детайли за онова, което се е случило някога в Ла Рошел. По този въпрос съм наясно само с най-важното. Но вероятно и това е прекалено много за вас?
Ла Фарг впери безцеремонен поглед в Италианката.
— Известно ли ви е какво съдържат документите, които ни предадохте днес? — запита той.
Алесандра раздразнено повдигна рамене.
— Естествено.
— Алхимика участва ли в заговора срещу краля, който твърдите, че можете да разкриете?
— Заговор срещу трона — уточни тя. — Да, Алхимика е основният двигател на всичко. Негова съмишленичка е и херцогиня Дьо Шеврьоз…
Ла Фарг прие това разкритие без особено вълнение, но той все още не беше чул най-лошото.
— Също и кралицата — завърши авантюристката.
Благородникът едва не трепна.
— Говорите за кралицата майка, разбира се…
Алесандра стана и погали едно от дракончетата си през решетката.
— Вярно е, че тази кралица също е замесена — рече Италианката почти весело. — Не си ли пъха носа винаги и навсякъде?… Но аз говорех за другата, за властващата кралица…
— За Анна Австрийска ли?
— Да.
Ла Фарг на свой ред се надигна, направи няколко тегела пред камината и най-после запита:
— Как се добрахте до тези документи на Черния нокът?
— Откраднах ги…
— От кого?
— Бога ми! От един агент!… Можете ли да си представите колко ги разгневи случилото се, когато научиха?
— Защо?
Искрено изненадана, Алесандра погледна стария благородник.
— Извинете, не ви разбрах?
— Защо откраднахте тези документи от Черния нокът?
— О! — възкликна тя, след като проумя въпроса… — Ще повярвате ли, че също като вас ненавиждам Черния нокът и съм готова да сторя всичко, за да му навредя?
Той се приближи към нея.
— Не — отговори. — Няма да ви повярвам.
Тя се усмихна и не се поддаде на изкушението да се отдръпне.
— Защо тогава? — настоя Ла Фарг.
— Тъй като бях получила заповед.
Той още повече се приближи.
Сега двамата едва не се докосваха и Алесандра вдигна глава, за да срещне мрачния поглед на събеседника си.