Капитан Ла Фарг изруга.
Ако неприятелите бяха превзели поста, без дори да прозвучи изстрел, те вече можеше да са в сградата.
— Това са драки — заяви Алесандра. — Открили са ме.
В този момент някакъв силует, привел гръб и правейки големи подскоци, мина по една от алеите в градината и изчезна в мрака. Наемник. Но дали беше драк? Или човек? Ла Фарг не можеше да каже със сигурност. Инстинктът му обаче подсказваше, че Италианката е права.
— Не мърдайте оттук — заповяда ѝ той категорично.
Грабна рапирата си, нахлузи портупея си и с решителна крачка, напусна стаята, като поведе Лепра след себе си.
— А камериерката? — запита той.
— Тук съм, господине.
Прислужницата, назначена в услуга на Италианката, се намираше в един от ъглите на вестибюла, до походното легло, на което обикновено спеше. Обезпокоена, почти ужасена, тя не смееше да шукне.
— Идете при господарката си — нареди ѝ Ла Фарг. — Имате ли ключ?
— Да — отговори жената и показа връзката ключове.
— Превъртете го два пъти — намеси се Лепра. — И не отваряйте никому, освен на капитана и на мен. Разбрано?
— Да, господине.
Двамата мъже не изчакаха да се уверят, че заповедта е изпълнена съвестно.
Те се спуснаха стремително по голямото стълбище, за да се присъединят към Алмадес на партера, където, като мярка за сигурност, той беше угасил повечето факли. Само няколко свещи продължаваха да горят тук и там.
— Е? — запита Ла Фарг в голямата зала, изпълнена със сенки.
— Все още не се показват — каза испанецът, стоейки малко встрани от прозореца, през който наблюдаваше двора. — Но забелязвам валма черна мъгла…
— Значи наистина са драки.
— Идват да отведат Италианката — рече Лепра.
— Да. Или да я убият.
На свой ред старият капитан зае място до един от прозорците, откъдето се опита да си състави мнение за ситуацията. Ловната резиденция се състоеше от малък централен павилион и две крила, обърнати към двора. Всичко това беше обградено от сух ров, над който се преминаваше по каменен мост, ала за съжаление, нямаше време да бъде организирана отбрана на мястото. Сервизните помещения бяха разположени сред общинските земи отвъд рова, виждаше се просторно зелено пространство, извеждащо на пътя към замъка.
Ла Фарг си помисли за прислужниците, живеещи отвъд моста. Дали бяха живи?
— Всички прозорци на височина човешки ръст са със здрави решетки — обясни Лепра. — Единствено главният павилион, където се намираме, е обитаван. Навсякъде другаде има само заключени врати и празни стаи.
От тримата само той отлично познаваше замъка и околностите му.
— Всъщност — предвидливо се обади Ла Фарг — в тази зала ще е най-добре да се защитаваме, ако се окажем под обсада.
— Да. И можем да пазим достъпа до голямото стълбище.
— Обаче има и други — отбеляза Алмадес. — Има сервизни стълбища. Също и тайни проходи.
— Така е, но драките не знаят къде да ги намерят. Докато това…
Във френските замъци стълбището се намираше винаги до входа на централния павилион, то представляваше нещо като гръбначен стълб.
— Да се барикадираме — реши капитанът на Остриетата и грабна една пейка. — Бог знае кога драките ще атакуват…
Изведнъж се чуха изстрели и стъклата на прозорците в съседство с главната врата станаха на парчета. Оставените навън коне на Ла Фарг и на Алмадес започнаха да цвилят. Почти непосредствено след това тримата мъже чуха глух шум от тавана — шум от тежко падащо тяло.
— Дръжте се! — възкликна Ла Фарг и хукна нагоре по стълбището.
Отекнаха нови изстрели и дъжд от куршуми се изсипа върху стените.
Капитанът на Остриетата прескачаше по четири стъпала, премина през вестибюла към покоите на Италианката и се натъкна на заключена врата.
Изруга, потропа с юмрук и кресна:
— Отваряйте! Аз съм Ла Фарг!
Тъй като никой не отговори, той отстъпи една крачка, присви коляно и ритна с все сила вратата, която изскърца, но не помръдна. Капитанът отново изпсува, засили се и атакува с рамо. Дървото се разцепи, ключалката поддаде и вратата изхвръкна, сякаш разбита от таран. Ла Фарг не влезе, а направо влетя в стаята. Но се опита да запази равновесие и инстинктивно измъкна рапирата си, като откри какво го очакваше.
Камериерката лежеше в безсъзнание на пода, а до нея бяха разпилени ключовете от връзката. В дъното на стаята беше разкъсана стенната тапицерия, тъй като там някой беше затворил рязко вратата. През широко отворения прозорец се вмъкваше черен драк.