Правейки се, че не забелязва подигравателния реверанс на Марсиак, Анес премести свещника пред себе си, за да огледа добре стаята, в която бяха въведени благодарение на платеното сътрудничество на ханджията. Помещението изглеждаше жалко, също както и останалата част от сградата — много скромно ханче в предградието Сен Жак. Имаше легло, скрин, маса и табуретка. Живеещият тук беше оставил голяма кожена торба.
Със свещници в ръце, Анес и Марсиак се хванаха на работа, без да се маят и да се смущават. Задачата им беше да проверят едно от малкото сведения, които Италианката предостави на господин Дьо Лафмас. Според нея емисар на кралицата майка — някой си Гере — се намираше в Париж, за да предаде документи на херцогиня Дьо Шеврьоз. Въз основа на съобщеното от шпионката Остриетата предполагаха, че са успели да идентифицират този Гере, но трябваше да проверят дали не са сбъркали.
— Какво търсим всъщност? — запита гасконецът, приклекнал пред раклата за дрехи, която току-що беше отворил.
Пак изтрещя мълния. А дъждът, който удряше по керемидите, ясно се чуваше в стаята. От една пукнатина в тавана вече се стичаха капки.
— Писма — отговори Анес. — Книжа. Всичко, което може да докаже, че сме намерили точната личност… Но нищо не трябва да вземаме, нито да разместваме. Мъжът в никакъв случай не бива да заподозре, че го следим…
— О! Боя се — рече Марсиак със странно глух глас, — че тайната ни вече е разкрита…
Заета с претърсването на кожената торба, младата жена го слушаше разсеяно.
— Какво? — обърна се тя към него след малко.
Вдигна глава и видя гасконеца, който се втурна да преследва някого в коридора. Вероятно наемателя на стаята. Както и да е, не бяха го чули заради бурята, а той и Марсиак се гледаха втренчено, сякаш не можеха да повярват какво става, и сърцата им биеха лудо…
Междувременно поредната мълния доведе до бърз развой на събитията.
Анес се съвзе от изненадата, прескочи леглото и на свой ред полетя подир беглеца.
След като остави наметалото и шапката си в ръцете на Ла Удиниер, кардинал Ришельо — с високи ботуши, с панталони до коленете и сив дублет — свали ръкавиците си и рече:
— След един час трябва да бъда в двореца в Сен Жермен, където ще се срещна с краля и с двора. Така че да бъдем делови, господин Дьо ла Фарг. Ескортът ми ме чака в една горичка на четвърт левга оттук.
Алмадес и Сен Люк слязоха долу при двамата благородници от свитата на Негово Преосвещенство. На първия етаж на „Златния елен“ останаха четирима души — Кардиналът, Ла Фарг, Ла Удиниер и Ленкур — в странно смълчаната и изолирана стая, където миришеше на старо дърво и на прах. Тук-там имаше свещи, чиито пламъци се бяха впуснали в танц на сенките и призрачно осветяваха лицата. Лицето на Ришельо изглеждаше особено изпито, а погледът му пронизваше.
— Какво става със заговора, който Италианката твърдеше, че е разкрила? — запита Първият министър. — Доказан ли е според вас? Ако е така, какво можете да ми кажете за него в този момент?
Ла Фарг се изкашля, преди да отговори.
— Единствената точка, по която Италианката нито за момент не си е променяла мнението, Ваше Преосвещенство, е именно тази. Има заговор и този заговор заплашва трона на Франция.
— Какво представлява той?
— Още не знаем. Но сме почти сигурни, че се ръководи от Черния нокът.
Кардиналът събра пръсти пред тънките си устни.
— Черният нокът, казвате, така ли?
— Да, Ваше Преосвещенство.
— А има ли и други участници?
— Да. Херцогиня Дьо Шеврьоз. И кралицата, Ваше Преосвещенство.
Ла Фарг замълча.
Настъпи мълчание, а през това време Ришельо го гледаше втренчено и продължаваше да държи пръсти пред устните си. Ленкур се опита да остане също толкова невъзмутим, както и капитана на Остриетата, но това му се отдаде трудно; той забеляза вълнение и в поведението на Ла Удиниер.
Индиректно Ла Фарг беше обвинил кралицата в измяна.
— Имате ли доказателства за твърденията си? — рече най-после Кардиналът. — Не доказателства за съзаклятниците, а въобще за съществуването на заговор?
— Така да се каже, почти никакви, Ваше Преосвещенство. Освен предоставените ни от Италианката документи, които свидетелстват, че…
— Тези документи не представляват нищо особено, господин капитан — намеси се Ришельо строго. — Моят специалист по магии ми даде да прочета превода. Те са непълни и доста непонятни. Може дори да се усъмним дали са автентични.
— Италианката трябва да даде показания. Нека я разпитат.
— Невъзможно.