— Обаче зная отлично, че този враг на Франция е също така ваш личен противник след трагедията в Ла Рошел. Нека това не пречи на точните ви решения. Бъдете внимателен и дискретен. Не си позволявайте грешни стъпки. Не действайте прибързано и най-вече — не смейте поради някаква неумелост да попречите на очакваните процеси…
Ла Фарг прие казаното. Но Кардиналът имаше още какво да нареди:
— Поставям две много важни условия. Първото е да ме информирате за плановете си — за успехите, както и за пораженията.
— Разбира се, Ваше Преосвещенство.
— Второто е да предоставите Сен Люк на моите разпореждания.
При споменаването на това условие — което по същество беше заповед — Ла Фарг остана невъзмутим, но Ленкур се изненада. То потвърждаваше особения статут на мелеза сред Остриетата. Впрочем дали той наистина беше един от тях? Останалите несъмнено го приемаха като най-добрия. Обаче докато те проявяваха известна гордост, че служат под командването на Ла Фарг, той предпочиташе да се държи като наемник, който остава с тях по свой избор и още утре може да си тръгне. Впрочем Ленкур знаеше, че след разпускането на Остриетата Сен Люк беше единственият, когото Кардиналът продължи да използва за тайни мисии. Това не беше случайно.
— Всички Остриета изпълняват безпрекословно разпорежданията ви, Ваше Преосвещенство — каза Ла Фарг.
— Добре — заключи Ришельо, стана и прие помощта на Ла Удиниер да облече наметката си. — Напълно ви се доверявам, Ла Фарг. Но трябва да знаете, че нямате време. Херцогиня Дьо Шеврьоз скоро ще устрои голям бал в Дампиер. Веднага след този бал тя ще бъде арестувана, както и останалите участници в интригите ѝ, във всяко кътче на Франция. Кралят иска това, а провалът на херцогинята ще бъде началото на неговия триумф…
Кардиналът замлъкна и си помисли, че това решение беше много типично за природата на Луи XIII — понякога потайна и жестока. Той нахлузи ръкавиците си.
— И последно, господин капитан. Кралят много държи на успеха на тази… афера с Шеврьоз. Следи внимателно бавното ѝ развитие през последните месеци и проявява нетърпение. Няма да прости никому, ако херцогинята се изплъзне от правосъдието, дори причината да е предпазването на Негово Величество от заговор…
Преди да сложи шапката си, Ришельо впери поглед в очите на Ла Фарг и добави:
— Разбрахте ли ме, господин капитан? И знаете ли колко отмъстителни могат да бъдат величествата?
— По дяволите! — възкликна Марсиак, гледайки как беглецът скочи от един покрив на друг над уличката.
Той не знаеше дали Анес го следва отблизо, или е далеч, но на свой ред се хвърли в мрака и се озова на отсрещната страна.
Отново изруга, тъй като за малко не изгуби равновесие:
— Дявол да го вземе!
И продължи преследването под проливния дъжд…
… изпълнен с огромна надежда, че тича след Гере, агент на кралицата майка, изпратен при херцогиня Дьо Шеврьоз. Дано Италианката не лъжеше. Дано не бяха сбъркали стаята в хана. Дано този тип да беше именно търсеният. Обаче нищо не беше напълно сигурно. Виждайки, че двама непознати ровят във вещите му, мъжът не се развика и си плю на петите. Сега препускаше, сякаш дяволът го гонеше по влажните покриви, във вихъра на нощната буря, с риск да си счупи врата. Поведението му не подхождаше на човек с чиста съвест. Но въпреки това, ако беглецът не беше Гере, Марсиак можеше да е забъркал страхотна каша.
Останал без дъх, мокър до кости, с лице, обливано от едрите дъждовни капки, той за малко забави ход и потърси с поглед жертвата си. Светкавица очерта силуета ѝ. Нещата си оставаха неясни. Тя продължаваше да тича, но неочаквано се озова пред сериозно препятствие. Гасконецът усети, че го обзема ярост, продължи преследването и скоро откри, тъй като без малко не падна, какво беше въпросното препятствие. Успя с последни сили да спре на прага на бездната. Този път не се налагаше да прескача сокак. Нито дори улица. А малко дворче, което приличаше на мрачен кладенец.
— Проклета гадост! — възкликна побеснелият Марсиак.
Ако се опиташе да заобиколи, другият щеше да му избяга. Същото щеше да се случи, ако се забавеше тук.
Гасконецът се поколеба. Отстъпи няколко крачки назад, като мислено пустосваше самия себе си, проклетата си съдба и нещастниците, които се шматкат по покривите посред нощ, под проливен дъжд. Пое си дълбоко дъх. Отново се прокле.
И се хвърли.
Марсиак гребеше въздуха с ръце и протягаше нозе, но скокът не се оказа достатъчно добър. Все пак успя да преодолее пет метра черна бездна и се приземи на ръба на силно наклонен покрив.