— Ла Фарг ще е недоволен, нали?
— Остава и да е доволен!
Бяха изгубили единствената следа, която можеше да ги отведе до херцогиня Дьо Шеврьоз, до Алхимика и заговора срещу краля.
2.
Дъждът продължи и след като бурята стихна, валя до зори. Париж се събуди свеж и сякаш ободрен. Да рече човек, че столицата изглеждаше чиста, би било преувеличено, защото беше нужен библейски потоп, за да отнесе мръсотиите, натрупани по улиците, и да изтрие болестотворната кал, която покриваше паветата. Но най-големите боклуци бяха отмити и когато се събудиха, парижани се оказаха освободени от праха и смрадта, властващи през последните дни. Стори им се, че тази сутрин петлите кукуригаха по-храбро и звукът от камбаните беше по-ясен, докато все още мокрият град се възраждаше под първите слънчеви лъчи.
— Мъртъв — каза Ла Фарг с тон, който не предвещаваше нищо хубаво. — Гере… е мъртъв.
Градината все още беше влажна, затова се събраха в голямата оръжейна зала в двореца на Ястреба. Атмосферата беше крайно напрегната. Дори Остриетата, които нямаше за какво да се упрекват, не се чувстваха спокойни. Единствено Алмадес, застанал малко встрани, за да пази вратата, изглеждаше невъзмутим.
— Да, капитане — потвърди Анес.
Марсиак, Балардийо и тя не се бяха преобличали от предната вечер. Дрехите им съхнеха върху тях и им придаваха окаян вид, още повече че косите им бяха разрошени, чертите на лицата — изострени от умора, а безпокойството им изглеждаше очевидно. Специално Балардийо дълбоко се разкайваше.
— Как се случи? — запита Ла Фарг.
— Гере се сблъска с нас в своята стая — обясни Марсиак.
Той седеше, а събутият му крак почиваше върху табуретка.
— И решихте, че ще е най-добре да го убиете, така ли?
— Не! — защити се гасконецът. — Той избяга на покрива. Хукнахме да го гоним и за съжаление, мъжът падна и си счупи черепа.
— За съжаление. Това е точната дума… Как стана така, че Гере ви изненада? Никой ли не стоеше на пост?
Анес и Марсиак се спогледаха притеснени. Балардийо бе забил очи в пода.
— Имаше човек на пост — промълви старият боец. — Аз.
— И не видя, че мъжът пристига…
— Виновен е мракът — намеси се гасконецът. — И дъждът, и бурята.
— И виното, нали? — ехидно подхвърли Ла Фарг.
— Да — призна си Балардийо. — Само за миг отсъствах, за да купя една бутилка, и…
Капитанът на Остриетата изригна:
— Проклет пияница! Даваш ли си сметка, какво ни струва твоята безотговорност?
Балардийо не отвърна нищо. Настъпи тежко мълчание.
След малко Ла Фарг стана и отиде до прозореца. Той беше отворен и гледаше към още мократа градина, където от листака на кестена продължаваха да падат капки по старата маса. Скръстил ръце зад гърба си, капитанът се опита да се успокои. След това, все така обърнат към градината, продължи по-тихо:
— Имаше ли свидетели?
— Никакви — отвърна Анес. — И ханджията ще си мълчи.
— А тялото?
— Неузнаваемо и голо лежи на дъното на Сена. След течението, предизвикано от бурята, никога няма да го намерят.
— Вещите му?
— Багажът и дрехите, които носеше, са тук.
Ла Фарг погледна през рамо към масата, посочена от младата жена. Там се намираха малко куфарче за пътуване, голямата кожена торба и още мокрите дрехи на Гере. Документите, намерени в двойното дъно на куфарчето, също бяха налице.
Безмълвен, Лепра ги разглеждаше.
— Има — рече той — запечатани писма, карта на Лотарингия, карта на Шампан, фалшиви паспорти, полици… Добавете френски, испански и лотарингски пари — и ще получите всичко необходимо на един шпионин, който, ако се вярва на нанесените върху картата означения, е минал през Лотарингия, преди да прекоси Шампан и да пристигне в Париж.
— А писмата? — заинтересува се Марсиак и протегна врат, за да види от фотьойла си нещата на масата.
— Има две, предназначени за херцогиня Дьо Шеврьоз. Първото е от Шарл IV. Второто е от брат му, кардинала на Лотарингия. Третото е от посланика на Испания в Лотарингия. Не съм се опитвал да ги отворя.
Шарл IV беше владетел на Лотарингия, а нейна столица — Нанси. Богата, разположена пред границите на Светата Римска империя и притежаваща може би най-сигурните защитни съоръжения в Европа, Лотарингия пораждаше алчността на Франция да я завладее. Отношенията между Луи XIII и неговия лотарингски „братовчед“ бяха отвратителни, херцогът правеше всичко възможно, за да уязви краля и да подрони авторитета му. На два пъти вече кралската армия тръгваше към Нанси, за да принуди Шарл IV да спазва сключените договори. И всеки път Лотарингия обещаваше, но не изпълняваше. Дворецът събираше бунтовници, заговорници и други врагове на Луи XIII. Прогонена за известно време от Франция, херцогиня Дьо Шеврьоз беше една от тях.