Напук на всяко благоприличие, Мари се омъжи за херцог Дьо Шеврьоз едва четири месеца след смъртта на Люин. Луи XIII се противопостави на този брак. Но верността на херцога, неговото славно бойно минало и принадлежността му към лотарингския аристократичен дом смекчиха позицията на краля, той му прости и скоро след това отново разреши на херцогинята да се присъедини към свитата на кралицата. Тогава тя започна една от най-знаменитите кариери на интригантка — и любовчийка — в историята на Франция. В продължение на няколко години подтикваше кралицата да се отдаде на Бъкингамския херцог и почти успя. Противопостави се на сватбата на Гастон, брата на краля, с госпожица Дьо Монпансие. Участваше в конспирация срещу Кардинала, която въпреки всичко се провали. Забърка се и в заговор срещу краля, но статутът ѝ на чуждестранна принцеса я спаси. Осъдена да се оттегли в земите си, тя замина за Лотарингия и без да се отказва от лекия живот, продължи да плете мрежи срещу най-знатните благородници. След блокадата на Ла Рошел Англия води мирни преговори и се застъпи за херцогинята. Така тя се завърна във Франция след едногодишно изгнание. Носеше ѝ се славата на дяволица, вече наближаваше трийсетте, но не се укроти. Дали заради огромния си късмет или заради пресметливостта си, тя не взе участие в бунта, избухнал през лятото на 1632 г. в Лангедок. Видя победата на кралската армия при Кастелнодари и осъждането на смърт на херцог Дьо Монморанси12.
В Париж херцогиня Дьо Шеврьоз живееше във великолепен дворец на улица „Сен Томас дю Лувър“ между Лувъра и „Тюйлери“. Преобразен от един от най-прочутите архитекти на епохата, този прекрасен палат се състоеше от централна сграда между два квадратни павилиона, откъдето тръгваха крилата, обграждащи двора. Той беше затворен от ниска пристройка, в която се отваряше монументален портал, поддържан от стройни колони и украсен със скулптури. В страничните крила бяха разположени помещенията, необходими за всекидневието в двореца: кухни, офиси, жилища за прислугата, конюшни, навеси за карети. Централният корпус приютяваше покоите на херцогинята и „залите“ — многобройни стаи без специално предназначение, които най-често оставаха празни. Отзад просторна тераса се издигаше над вълшебна градина.
Дворецът на Шеврьоз беше място, където херцогинята подготвяше неповторими и доста развратни празници. Също така той беше огнище на интриги, където този следобед Арно дьо Ленкур се готвеше да проникне.
— Влезте, господине! Влезте! — покани го госпожа Дьо Шеврьоз с изключително овладян глас.
Ленкур се поколеба за малко, след това свали шапката си и прекрачи прага.
Стаята, в която го допуснаха, беше част от покоите на херцогинята. Мебелите, паркетът, лампериите, облицовките, позлатената дървения, изрисуваните тавани, украшенията във витрините, картините — всичко бе измайсторено със съвършен вкус и свидетелстваше за нечуван лукс. Въздухът ухаеше на скъпи парфюми. Атмосферата беше възбуждаща. Камериерки и дами, които отговаряха за тоалетите на господарката, сякаш танцуваха приказен балет, а херцогинята винаги оставаше в центъра. Седнала пред подвижно огледало, което държаха насреща ѝ, тя беше с гръб към вратата и раздаваше строги заповеди, чието изпълнение следеше внимателно. Трябваше да подсилят ружа тук, да сложат още малко пудра там, да подредят няколко кичура, които не изглеждаха перфектни, да донесат друга огърлица и да сменят обеците, които реши, че никак не ѝ отиват.
Чувствайки се забравен, Ленкур търсеше дискретен начин да припомни за присъствието си, когато госпожа Дьо Шеврьоз, все така обърната с гръб, рече:
— Моля да ми простите, господине, че не ви посрещам достатъчно любезно.
— Госпожо, ако съм се натрапил…
— Ни най-малко, господине! Ни най-малко!… Останете.
Ленкур остана и зачака.
Трудна работа се оказа наместването на шапката на херцогинята — последно действие в ритуал, чието значение младият мъж долавяше, макар да присъстваше на него крайно притеснен.
12
В знаменитата трилогия за мускетарите на Александър Дюма херцогиня Дьо Шеврьоз е любовница на Атос и майка на главния герой в трети том — виконт Дьо Бражелон.