— Поздравления.
— Благодаря, господине. А от ваша страна?
— Всичко е готово. Обаче…
— Какво?
— Коя е тази роднина на Кардинала?
— Откъде да зная?
— Шпионка?
— Не се съмнявайте, тъй като подобни маневри са напълно в стила на краля, който не обича кралицата, но иска да знае всичко за нейните действия и постъпки. Несъмнено, за да се убеди, че тя не е щастлива…
Погледът на херцогинята стана суров: тя ненавиждаше краля.
— Следователно тази шпионка може да ни попречи — каза мъжът.
— В малкото време, което остава до бала? Хайде де… В точния момент ще бъде достатъчно да я държим настрана от нашите… договорки.
Загрижен, Алхимика не отговори нищо.
Мирбо се върна едва късно следобед.
Три часа преди това той тръгна на кон, без да каже къде отива и без да предложи да Лепра да го последва. Кавалерът трябваше да чака търпеливо в дома в Иври, в компанията само на ужасно намръщения слуга Бертран и на един превод на „Декамерон“. Можеше свободно да се придвижва, но предпочиташе да не се отдалечава от градината. Вероятно го наблюдаваха. Не желаеше да безпокои никого.
Когато чу, че наближават коне, Лепра стана от леглото си, където четеше, и отиде да погледне от прозореца на стаята си на първия етаж. Пътьом грабна рапирата си, застана малко встрани, за да не бъде особено забележим, и разтвори широко едно от крилата на вече открехнатия прозорец точно в момента, когато двамата конници пристигнаха.
Първият, все така елегантно облечен в бежово, беше Мирбо — той скочи от жребеца си и повика Бертран, след което бързо влезе в къщата. Другият имаше вид на наемник: ботуши, широки панталони до коленете, дублет от биволска кожа, рапира на кръста и овехтяла шапка. Лепра се досети, че това е Ровен, за когото Мирбо му беше говорил — всъщност този, който го удари изненадващо в двора на „Бронзовият меч“. Мъж, болезнено бдителен, както го представи благородникът. И от когото трябваше особено да се пази.
Чувствайки се много удобно на седлото, Ровен — ако наистина беше той — свали шапката си, за да избърше потното си чело с ръкав. Тогава Лепра забеляза плешивото му теме и сякаш изрязаното му с нож лице на трийсетгодишен мъж с корона от дълги черни коси. Наемникът извади от джоба си дръмбой17, приближи го към устата си и задвижи с палец езичето, при което прозвуча странна мелодия.
Свирейки, той спокойно вдигна очи към прозореца, откъдето мускетарят го наблюдаваше, сякаш за да му покаже, че го е видял и хич не му пука.
Погледите им се срещнаха и не се отклониха. В този момент Лепра разбра с абсолютна сигурност, че Ровен представлява гибелна опасност.
— Гере! — извика Мирбо от стълбите. — Гере!
Фалшивият агент на кралицата майка се отстрани от прозореца, когато благородникът влизаше.
— Пригответе се, ако обичате — рече мъжът с бежовия дублет. — Ние тръгваме.
— Ние ли?
— Вие, аз и Ровен, който чака долу.
— Къде отиваме?
— Близо до Ньой.
— Какво ще правим там?
— Много питате! — добродушно възкликна Мирбо. — Хайде, господине! Бертран вече оседлава коня ви.
3.
Когато се завърнаха в двореца на Ястреба, Анес и Марсиак зачакаха Ла Фарг, който пристигна от Кардиналския дворец с Алмадес четвърт час по-късно.
— Зная — рече той, като видя, че Анес го посрещна едновременно загрижена и сърдита. — Кардиналът ме повика, за да ме осведоми каква е твоята… мисия.
— Но, Бога ми, капитане! Какво става?… Одобрихте ли това?
— Не се горещи, Анес. Никакво съгласие не съм давал. Както току-що ти казах, бях призован в Кардиналския дворец и бях поставен пред свършен факт.
Намираха се в залата за заседания, а младата жена ядосано ходеше напред-назад.
— И вие не се възпротивихте? — възропта тя, сякаш Ла Фарг я беше предал.
— Не — отвърна той. — Тъй като ние сме Остриета на Кардинала. А не Остриета на Ла Фарг. И още по-малко Остриета на Водрьой… Негово Преосвещенство заповядва. Ние изпълняваме…
Омерзена, Анес се свлече в един фотьойл.
— По дяволите! — изруга тя.
— За известно време ще бъдеш част от обкръжението на кралицата — обясни търпеливо старият благородник. — Мисията ти се състои в това да си отваряш очите и да наостряш уши. Не е чак толкова страшно…
— Но това е маневра, капитане! Маневра!
— Възможно е.
— Безспорно е, да!… И още как! Вечерта се срещам с поднастоятелката по въпрос, който може да обезпокои шатленките, и ето че още на следващия ден сегашната настоятелка ме изпраща при кралицата. Там, където ще съм напълно безопасна. Хайде де! Не на мен тия…
17
Музикален инструмент — метална пластина, при която устата служи за резонатор. Свирещият захапва тясната част на инструмента със зъби и привежда в трептене стърчащото от устата му езиче чрез удари с палеца на дясната си ръка.